Видя ми се изтощен от цялото това озлобление, та понечих да му поднеса чаша коняк. Посъвзе се обаче и когато стигна до месианизма и Кабалата (и съответно взе да преразказва книгите си за магията и сатанизма), вече бях изпаднал в състояние на блажено вцепенение и като по чудо успях да стана, да му благодаря и да си взема довиждане с него.
Много хубаво не е на хубаво, си казвах аз, ако трябва да натъпча всички тия сведения в един документ, предназначен за хора като Лагранж, има опасност тайните служби да ме хвърлят в някоя единична килия, може и на остров Иф, както се полага на почитател на Дюма. Може и да съм възприел книгата на де Мусо не докрай на сериозно, защото сега като пиша си спомням, че впоследствие през 1869 година Le juif, le judaïsme et la judaïsiation des peuples chrétiens97 беше публикувана в почти шестстотин страници доста малък формат, получи благословията на папа Пий Девети и имаше доста голям успех сред читателите. Ала усещах как ме обзема чувството, че навсякъде започват да се издават множество антиеврейски пасквили и дебели книги, и това ме караше да бъда избирателен.
Трябваше в моето гробище в Прага равините да кажат нещо лесноразбираемо, което да се хареса от народа, и в известен смисъл ново, не като убийствата на деца, за тях се говори от векове и хората вече вярваха в тях толкова, колкото и във вещиците; достатъчно беше да не се позволява на децата да ходят близо до гетата.
И така, продължих да разгръщам разказа си за злокобните събития през онази съдбовна нощ. Най-напред проговорил тринайсетият глас:
— Нашите бащи предадоха на избраниците на Израил задължението да се събират веднъж на всеки век около гроба на светия равин Симеон Бен Йехуда. От осемнайсет века могъществото, което беше обещано на Авраам, ни бе откраднато от кръста. Потискан, унижаван от своите врагове, непрестанно под заплахата от смърт и изнасилвания, народът на Израил устоя: разпръсна се по цялата земя, а това значи, че цялата земя трябва да му принадлежи. Още от времената на Аарон на нас принадлежи Златният телец.
— Да — казал тогава раби Исахер, — когато станем единствените притежатели на цялото злато на света, истинската сила ще премине в наши ръце.
— За десети път — продължил тринайсетият глас — след хиляда години на страшна и непрестанна борба с нашите врагове в това гробище около гроба на нашия равин Симеон Бен Йехуда се събират избраниците на всички поколения на народа на Израил. Ала през нито един от предходните векове нашите предци не са успявали да съсредоточат в ръцете ни толкова много злато, и следователно толкова много мощ. В Париж, в Лондон, във Виена, в Берлин, в Амстердам, в Хамбург, в Рим, в Неапол рамо до рамо с всички Ротшилдовци ние сме господари на финансовото положение… Говори ти, рави Рубен, ти познаваш положението в Париж.
— Всички императори, крале и властващи принцове — казал тогава Рубен — са прекомерно обременени от дълговете си към нас, натрупани, за да запазят армиите си, да се задържат на троновете си, които се клатят. Следователно трябва да улесняваме все повече заемите и в крайна сметка те да попаднат под контрола ни. Като залог за осигуровка на капиталите, с които снабдяваме различните страни, взимаме техните железопътни линии, техните мини, техните гори, техните големи ковачници и манифактури, и другите недвижимости, както и данъчната администрация.
— Да не забравяме селското стопанство, което винаги ще си остане голямото богатство на всяка страна — намесил се Симеон от Рим. — Едрата поземлена собственост, изглежда, е недосегаема, ала ако подтикнем правителствата да раздробят големите имения, по-лесно ще сложим ръка върху тях.