— Добрият агент на разузнавателните служби е загубен, ако трябва да действа срещу нещо вече случило се. Нашият занаят е да направим така, че сами да предизвикаме събитието. Харчим доста пари, за да организираме вълнения по булевардите. Не е необходимо кой знае какво, няколко десетки бивши затворници и няколко цивилни полицаи опустошават три ресторанта и два публични дома, като пеят Марсилезата, опожаряват две-три будки, а после нашите пристигат в униформа и след привидни сблъсъци арестуват всички.
— И каква е ползата?
— Ползата е, че по този начин държим в постоянна тревога солидните буржоа и така всички са убедени, че трябва да се пипа здраво. Ако трябваше да потушаваме реални вълнения, организирани знаете от кого, няма да ни се размине само с толкова малко. Но да се върнем към Щибер. Откакто стана началник на пруската тайна полиция, той тръгна да обикаля селата в Източна Европа, преоблечен като циркаджия, като си отбелязва всичко важно и създава мрежа от осведомители по пътя, който един ден ще измине пруската армия от Берлин до Прага. Започнал е нещо подобно и във Франция с оглед на войната, която рано или късно ще стане неизбежна.
— Не е ли тогава по-добре да не се срещам с това лице?
— Не. Трябва да го държим под око. Така че по-добре нашите агенти да работят за него. Пък и от друга страна трябва да го информирате за работа, която засяга евреите, а нас тя не ни интересува. Така че като му сътрудничите, няма да навредите на нашето правителство.
След една седмица получих бележка, подписана от този Щибер. Питаше ме дали няма да ме затрудни, ако ида в Мюнхен, за да се срещна с един негов доверен човек, някой си Гьодше98, на когото да предам доклада. Разбира се, че ме затрудняваше, но твърде много се интересувах от другата половина на възнаграждението си.
Попитах Лагранж дали познава този Гьодше. Той ми отвърна, че е бивш пощенски чиновник и наистина работи като агент-провокатор за тайната полиция на Прусия. След вълненията през 1848 година бил осигурил фалшиви писма, от които излизало, че главата на демократичното движение е искал да убие краля. Видяло се обаче, че в Берлин има и истински съдии, защото не знам кой си доказал, че писмото е фалшиво, и Гьодше пострадал от скандала и се наложило да напусне поста си в пощите. И не само това, а от цялата работа пострадало доверието към него от страна на тайните служби — те ти прощават, ако фалшифицираш документи, но не и ако те хванат на местопрестъплението. Преквалифицирал се и почнал да пише исторически романи под псевдонима сър Джон Ретклиф, като продължил да сътрудничи на „Кройццайтунг“, вестник, изпълнен с антисемитска пропаганда. А службите го използвали само за да разпространява новини за евреите, кога истински, кога фалшиви.
Въпреки всичко този човек може да свърши работа в моя случай, казах си, но Лагранж ми обясни, че вероятно прибягват до него само защото прусаците не отдавали кой знае колко значение на моя доклад и затова натоварили да му хвърли едно око лице без особено значение, колкото за успокоение на съвестта, а после щели да ме ликвидират.
— Не е вярно това — реагирах аз, — за германците моят доклад е важен. До такава степен, че ми обещаха значителна сума за него.
— Кой ви е обещал? — попита Лагранж. И като отговорих, че става дума за полковник Димитрий, продължи с усмивка: — Те са руснаци, Симонини, какво повече да ви кажа. Какво струва на един руснак да обещае нещо от името на германците? Все пак обаче идете в Мюнхен, и нас ни интересува какви ги вършат. Но никога не забравяйте, че на Гьодше не може да се вярва и е мошеник. Иначе не би се хванал с този занаят.
Не искам да кажа, че Лагранж се отнасяше мило с мен, той просто разбираше как действат високите чинове сред тези мизерници, тоест и самият той. Както и да е, не съм докачлив, когато ми плащат добре.
Мисля, че вече споделих в този дневник впечатленията ми от онази голяма мюнхенска бирария, където баварците се струпват около дълги tables d’hôte, плътно прилепени един до друг, като най-безсрамно лапат мазни наденици и се наливат с бира от чаши с големината на бъчва, мъже и жени наедно, като жените се смеят по-шумно и са по-вулгарни от мъжете. Със сигурност са по-нисша раса и след доста изморителното пътуване ми бяха необходими доста усилия, за да остана дори само два дни на тевтонска земя.
98