— Нищо лошо като че ли.
— Да, но започнали да проповядват, че за да се освободиш от греха, трябва първо да съгрешиш, че човечеството е в падение заради двойната изневяра на Адам с Лилит и на Ева със Самаел (не ме питайте кои са тези, навремето от свещеника съм чувал само за Адам и Ева) и че общо взето трябва да се правят разни неща, които не са ясни, но изглежда, че абатът, въпросната госпожица и много от техните следовници се отдавали на събирания, които били, как да кажа, малко фриволни и по време на тези събирания всеки се сношавал с всеки. Към това се прибавят и слуховете, че добрият абат дискретно премахнал плода на своята незаконна любов с Адел. Тия работи, ще кажете, би трябвало да интересуват не нас, а префектурата на полицията, но в цялата работа са замесени дами от добри семейства, съпруги на висши чиновници, дори на един министър, а Булан е измъкнал от тези благочестиви дами доста пари. Оттук нататък историята се превърна в държавен проблем и се наложи ние да се заемем с нея. Двамата бяха обвинени и осъдени на три години затвор за измама и за покушение срещу добрите нрави, излязоха от затвора през 64-та година. След това изгубихме от поглед въпросния абат, мислехме си, че му е дошъл умът в главата. Неотдавна, след многобройни актове на покаяние, той окончателно бе оправдан от Светия престол и се върна в Париж, и пак започна да проповядва учението си как греховете можело да се изкупят, като съгрешаваш ти самият, а ако всички започнат да мислят така, работата ще престане да е само религиозна и ще стане политическа, нали разбирате. От друга страна, църквата също започна да се тревожи отново и неотдавна парижката архиепископия забрани на Булан да извършва богослужения. В отговор Булан влязъл във връзка с друг такъв проповедник като него, около когото мирише на ерес, някой си Вентрас. Ето ви това тъничко досие, то съдържа всичко, което знаем за него. Сега на вас се пада задачата да го държите под око и да ни казвате какви ги върши.
— Не съм благочестива женица, която търси изповедник, за да я съблазни, така че как да се запозная с него?
— Знам ли, облечете се като духовник например. Доколкото знам, сте се преобличали дори като гарибалдийски генерал там долу на юг.
Ето това е, което ми изплува в ума. Но то няма нищо общо с вас, драги абате.
16.
Булан
8 април
Капитан Симонини, тази нощ, след като прочетох ядосаната Ви бележка, реших да последвам Вашия пример, нищо че не съм си гледал пъпа, и започнах да пиша по един почти автоматичен начин, оставяйки тялото ми да движи ръката ми, така че тя да реши да си спомня онова, което душата ми е забравила. Този Ваш доктор Фройд не е бил глупак.
Булан… Виждам се как крача заедно с него пред една енорийска църква в покрайнините на Париж. Или пък беше в Севър? Спомням си, че ми казва:
— Да изкупиш греховете, които правиш срещу нашия Господ Бог, значи също и да се натовариш с тях. Да грешиш може да е мистично бреме и колкото по-интензивно грешиш, толкова повече изчерпваш низостите, които дяволът иска от човечеството, с което разтоварваш от тях нашите по-слаби братя, защото те не са способни да прогонят злите сили, които са ги поробили. Виждали ли сте някога онази papier tue-mouches102, които наскоро са изобретили в Германия? Използват я сладкарите: накисват една лента в меласа и я закачат над тортите си във витрината. Меласата привлича мухите, те се налепят по лепкавата повърхност на лентата и умират там от глад, или пък умират, когато хвърлят гъмжащата от насекоми лента в някой канал. Та верният грешник трябва да бъде като тези мухоловки: да привлича върху себе си всяко безчестие, за да стане после лоно на очищението.
Виждам го в една църква, където, застанал пред олтара, трябва да „пречисти“ една ревностна грешница, вече почти погубена, която се гърчи на земята и сипе гнусни сквернословия и имена на демони: Абигот, Абрацас, Адрамелех, Хаборим, Мелхом, Столас, Зебос…
Булан е облякъл светите одежди, те са виолетови, епитрахилът е червен, навежда се над нея и произнася някакви думи, които приличат на заклинание за прогонване на зли сили, само че (ако съм чул добре) са на обратно: „Crux sacra non sit mihi lux, sed draco sit mihi dux, veni Satana, veni!103“. После се навежда над каещата се и се изплюва три пъти в устата й, после си повдига расото, уринира в един църковен потир и го подава на клетницата. След това взима (с ръце!) от една купа нещо, което очевидно са изпражнения, и го размазва по разголената гръд на попадналата под властта на демоните.
103
Нека Светият кръст да не бъде моята светлина, нека драконът да бъде моят господар (лат.). Перифраза в посока на сатанизма на надписа на Кръста на св. Бенедикт, използуван от католиците за гонене на злите духове и магьосничеството. — Б.пр.