Жената се мята по земята, пъшка, от устата й излизат стонове, които малко по малко заглъхват, и потъва в почти хипнотичен сън.
Булан отива в сакристията и си измива ръцете надве-натри. После идва при мен и въздъхва като човек, изпълнил тежък дълг: „Consummatum est“104, казва ми.
Спомням си да му казвам, че идвам при него по поръка на една личност, която иска да запази анонимност и иска да се изпълни един ритуал, за който трябват парченца осветена нафора.
Булан се хили.
— Дяволски ритуали, така ли? Но ако в тях участва свещеник, той освещава нафората направо, като освещаването е валидно дори ако църквата му е отнела свещеническия сан.
Аз уточних:
— Не мисля, че личността, за която ви говоря, иска да организира дяволски ритуал с участието на духовник. Знаете, че в някои ложи пронизват нафората с кама, за да скрепят по този начин дадена клетва.
— Разбрах. Чувал съм, че един тип, който държи някакъв дюкян около площад „Мобер“, търгува с нафора. Можете да опитате с него.
Дали пък не сме се срещнали по този повод?
17.
Дните на Комуната
9 април 1897
Убих Дала Пикола през септември 1869 година. През октомври с една бележка Лагранж ми нареди да се явя този път на един от кейовете край Сена.
Паметта често си прави шеги. Може би забравям факти от капитално значение, но в съзнанието ми изплува вълнението, което изпитах онази същата вечер, когато до Пон Роял спрях, поразен от внезапен проблясък. Намирах се пред строежа на новата сграда на Journal Officiel de l’Empire Français105, която вечерно време бе осветена с електрическа светлина, за да се ускорят работите по нея. Сред гората от скелета и мостчета се издигаше стълб силна светлина, чиито лъчи бяха насочени към група зидари. Няма как да се опише с думи магическото въздействие на тази небесна светлина, която прорязваше като светкавица мрака наоколо.
Електрическата светлина… През онези години глупаците се чувстваха обсадени от бъдещето… В Египет прокопаха канал, свързващ Средиземно с Червено море, благодарение на което не трябваше да се заобикаля Африка, ако искаш да идеш от Европа в Азия (и така пострадаха много почтени корабоплавателни компании), открито бе едно Световно изложение, чиято архитектура навеждаше на мисълта, че направеното от изтърбушилия Париж Осман е само началото, американците завършваха една железопътна линия, която трябваше да пресече техния континент от изток на запад, и като се има предвид, че малко преди това бяха дали свобода на черните роби, цялото това простолюдие беше на път да залее нацията и да я превърне в тресавище от хора със смесена кръв, още по-лошо и от евреите. По време на войната между Севера и Юга се бяха появили подводни лодки, в тях моряците умираха не от удавяне, а от задушаване под водата, хубавите пури на дедите ни бяха на път да бъдат заменени от някакви пършиви масурчета, които изгаряха за по-малко от минута и отнемаха удоволствието на пушача, а войниците ядяха развалено месо от метални кутии. В Америка, казваха, били изобретили една херметично затворена кабинка, която качвала хора до високите етажи на сградите чрез някакво водно бутало — буталата обаче една събота вечер се повредили и в кабинката останали затворени хора, цели две нощи без въздух, да не говорим за вода и храна, така че в понеделник ги намерили мъртви.
Всички се радваха, че животът става по-лесен, опитваха се да конструират машини за разговор от разстояние и други, за да се пише механично без писалка. Дали един ден ще останат оригинали, които могат да се фалшифицират?
Хората се любуваха на витрините на парфюмеристите, където тържествуваха чудесата на тонизиращото действие на сока от маруля, на стимуланта за коса с хинин, на крема „Помпадур“ с бананова вода, какаово мляко, оризов прах с пармски виолетки, всичко това измислено, за да направи привлекателни по-похотливите жени, ала вече достъпно и за младите шивачки. Готови да се превърнат в държанки, защото в много шивачници се въвеждаше една машина, която шиеше вместо тях.