Единственото интересно откритие на новите времена беше едно нещо от порцелан, което служи да се изхождаш седнал.
Дори аз си давах сметка обаче, че това привидно оживление отбелязва края на империята. На световното изложение Алфред Круп показа един топ с невиждани размери, тежащ петдесет тона, който се зарежда със сто либри барут за всеки снаряд. Императорът бил толкова запленен от него, че наградил Круп с Ордена на Почетния легион, но когато Круп му изпратил каталог на своите оръжия, които бил готов да продаде на която и да е европейска държава, се оказало, че висшите френски военачалници имат своите предпочитани производители на оръжия и убедили императора да отклони предложението. Естествено пруският крал ги купил.
Но Наполеон не разсъждавал като едно време: имал камъни в бъбреците и те му пречели да яде и да спи, да не говорим да язди кон; вярвал на консерваторите и на жена си, които били убедени, че френската армия все още е най-добрата на света, докато (но това се разбра после) французите всъщност били най-много сто хиляди срещу четиристотин хиляди прусаци; а Щибер вече бил изпратил в Берлин доклади за chassepots106, тях французите ги смятали за последна дума сред пушките, а те всъщност вече се превръщали в музейни експонати. И на всичко отгоре, радвал се Щибер, французите все още не били създали разузнавателна служба като тяхната.
Ала да се върнем към фактите. Срещнах се с Лагранж на уговореното място.
— Капитан Симонини — започна той направо, — какво знаете за абат Дала Пикола?
— Нищо. Защо?
— Изчезна, и то точно докато вършеше една малка работа за нас. Според мен последният човек, който го е виждал жив, сте вие: помолихте ме да говорите с него и ви го пратих. А после?
— После му предадох доклада, който вече бях дал на руснаците, за да го покаже на някои хора от църковните среди.
— Симонини, преди месец получих бележка от абата, в която казваше приблизително следното: трябва да се видим възможно най-бързо, имам да ви кажа нещо интересно за вашия Симонини. От тона на посланието му личеше, че това, което е имал да ми каже за вас, не са хвалби. И така: какво се е случило между вас и абата?
— Не знам какво е искал да ви каже. Може да е смятал, че съм злоупотребил, предлагайки му документ, който (така е мислел той) съм направил за вас. Разбира се, не е бил в течение на нашата уговорка. На мен не каза нищо. Повече не го видях и почнах да се питам какво е станало с моето предложение.
Лагранж забоде поглед в мен за известно време и после каза:
— Пак ще си поговорим за това.
Нямаше много за какво да си говорим пак. От този момент Лагранж щеше да ме следи изкъсо и ако заподозреше нещо по-конкретно, прословутото наръгване с кинжал в гърба пак щеше да ме застигне, нищо че бях затворил устата на абата.
Взех някои предпазни мерки. Обърнах се към един продавач на оръжия на улица „Лап“ и му поисках бастун със скрита в него шпага. Имаше един, но зле направен. После си спомних, че съм виждал подобен на витрината на един магазин за бастуни точно в любимия ми пасаж „Жофроа“, и там намерих истинско чудо: дръжката беше с формата на змия, от слонова кост, а самият бастун от абанос, изключително елегантен и здрав. Дръжката не беше особено подходяща да се опираш, ако например те боли кракът, защото бе извита съвсем леко и повече вертикална, отколкото хоризонтална; само че вършеше страхотна работа, ако искаш да хванеш бастуна като рапира.
Такъв бастун е чудесно оръжие, ако нападателят ти е с пистолет: преструваш се на уплашен, отстъпваш крачка назад и насочваш бастуна към него, най-добре с трепереща ръка. Той започва да се смее и го сграбчва, за да ти го отнеме, като по този начин ти помага да издърпаш наточеното като бръснач острие и докато той се чуди слисан какво е това, дето му е останало в ръката, замахваш и го резваш от слепоочието до брадичката, може и да му цепнеш едната ноздра, и дори да не му избодеш окото, кръвта, която шурва от челото, му пречи да вижда. Но най-важното е да го изненадаш, след което е вече ликвидиран.
Ако е още неопитен, например някой дребен крадец, вдигаш бастуна и си отиваш, като го оставяш обезобразен за цял живот. Ако е по-опасен обаче, след първия кос удар замахваш назад хоризонтално и му прерязваш гърлото, та да си нямаш проблеми.