— На Коледа.
— Точно така. Саймън получил добро образование. Завършил е театрознание и медицинския факултет — специалност „козметика“. Известно време е работил като театрален гримьор. Преди две години станал управител на козметичния салон. Ерген е и винаги е живял с майка си. — Младежът отпи глътка кафе и продължи: — Не може да се оплаче от липса на пари, въпреки че лечението на майка му е било много скъпо. Няма криминално досие, не е страдал от душевно заболяване.
— Изпрати тази информация на доктор Майра, после се опитай да откриеш нещо за бащата на Саймън. Продължавайте проверката на хотелите. — Все някъде трябва да се е скрил.
— Може ли първо да закуся?
— Знаеш къде е кухнята. Излизам, ще бъда извън управлението. Искам да поддържаме непрекъснато връзка, да ме осведомяваш за всичко, което научиш.
— Слушам. Извинете, лейтенант, да не сте се скарала с Пийбоди?
Ив повдигна вежда.
— Защо питаш?
— Ами… стори ми се, че не си говорите.
— Дръж ме в течение — нареди тя и излезе.
Макнаб озадачено поклати глава, отпи от кафето си и погали Галахад.
Когато се срещнаха пред козметичния салон, Пийбоди студено кимна на началничката си. Движеше се така, сякаш беше глътнала бастун или пък беше колосала идеално изгладената си униформа. И както винаги не закъсня дори със секунда.
Без да разменят нито дума двете влязоха в салона. Ивет вече беше на поста си.
— Изглежда ще ни станете редовна клиентка — обърна се тя към Ив. — Какво ще желаете днес?
— Има ли свободна стая за процедури?
— Да, но консултантите са заети чак до два следобед.
— Налага се да поговорим. Ще използваме свободната стая.
— В момента съм много заета.
— Може би предпочиташ да те разпитам в полицейското управление.
— Не ме заплашвайте! — раздразнено възкликна Ивет, но побърза да стане. — Ще активирам дроида, който ме замества. Предпочитаме да не използваме дроиди, защото не могат да създадат личен контакт с клиентите.
Приближи се до големия шкаф в ъгъла, набра шифъра и отвори вратата. Вътре стоеше жена-дроид с елегантен бежов костюм, който подчертаваше златистия й тен и огненочервената й коса. Когато Ивет я активира, жената отвори големите си светлосини очи с дълги, гъсти ресници, и се усмихна.
— Какво обичате?
— Замести ме за малко.
— С удоволствие. Днес изглеждате много красива.
Ивет се обърна и заядливо промърмори:
— Тази глупачка щеше да каже същото дори ако лицето ми беше покрито с брадавици. За съжаление дроидите не могат да мислят. Надявам се да свършим бързо — добави тя, докато вървяха по коридора. — Саймън ни е наредил да не напускаме работните си места, освен по време на задължителните почивки.
— Не се безпокой за Саймън. — Ив влезе в помещението за процедури и потръпна, тъй като й напомни на зала за аутопсии. — Кога за последен път разговаря с него?
— Вчера. — Ивет реши да се възползва от принудителната почивка; надяна ръкавица за масаж и я включи, сетне я прокара по шията и раменете си. — Последната му клиентка си тръгна в шест. Предполагам, че ще дойде всеки момент. Никога досега не е закъснявал. Дано се появи по-скоро — ден преди Коледа всички клиенти са решили да се разкрасяват.
— Мисля, че днес Саймън няма да дойде на работа.
Ивет примигна и ръката й трепна.
— Какво се е случило? Да не би да е пострадал при катастрофа?
— Не е пострадал той, а Пайпър Хофман. Снощи е направил опит да я убие.
— Не може да бъде! — Ивет се засмя. — Навярно грешите, лейтенант.
— Саймън е убил четирима души, като преди това ги е изнасилил. За малко не е отнел и живота на Пайпър. Напуснал е жилището си и сега се укрива. Интересувам се къде би могъл да отиде.
— Сигурно грешите — повтори секретарката и свали ръкавицата. — Саймън е най-добродушният човек, когото познавам. Невъзможно е да е сторил онова, в което го обвинявате.
— От колко време го познаваш?
— Ами… от две години… откакто стана управител на салона. Не, навярно има някаква грешка. — Тя притисна ръка към челото си, сетне възкликна: — Ами Пайпър? Какво се е случило с нея? Ранена ли е? Къде се намира?
— Изпаднала е в кома и е в болница. Саймън е бил изненадан на местопрестъплението, не е успял да я убие, но е избягал. Разбрахме, че е бил в апартамента си, за да събере багажа си. Имаш ли представа къде се е скрил?