— Слушам, лейтенант.
— Ще си изпатиш, ако продължаваш да се държиш толкова надменно. — Тя слезе от асансьора, а Пийбоди намръщено я проследи с поглед.
— Какво е състоянието на пациентката Хофман? — Ив показа значката си на дежурната сестра.
— Наложи се да й дадем приспивателно и сега…
— Какво? Нима е излязла от комата?
Сестрата, която носеше къса туника, щампована с цветя, видимо беше притеснена.
— Пациентката дойде в съзнание преди двайсетина минути.
— Защо не ми се обадихте? Не знаехте ли нарежданията?
— Щом дойде в съзнание, тя изпадна в истерия. Бяхме принудени да й сложим усмирителна риза и да я поставим под наркоза по препоръка на лекуващия лекар и със съгласието на брат й, господин Хофман.
— Къде е господин Хофман?
— В стаята й… където прекара цялата нощ.
— Повикайте лекуващия лекар. — Ив се обърна и тръгна към стаята на Пайпър.
Младата жена приличаше на спяща фея: сребристорусите й коси обрамчваха бледото й лице; под очите й имаше лилави сенки, а страните й бяха леко поруменели.
От сложната апаратура до леглото се разнасяше тихо жужене; стаята беше обзаведена като салон в скъп хотел. Дори в болницата богатите хора не бяха лишени от удобства.
Ив си спомняше болничното заведение, където я бяха завели, след като я намериха да се скита по улиците. Спомняше си тясната зала, претъпкана с легла, все още чуваше писъците и стенанията на жените и момичетата. Стените бяха сиви, прозорците мръсни, миризмата на урина беше навсякъде.
Тогава тя бе едва осемгодишна, преживяла беше неописуема трагедия и беше съвсем сама на света, без дори да си спомня собственото си име.
Ала когато Пайпър се съвземаше от шока, щеше да бъде обкръжена от разкош.
Брат й седеше до леглото и държеше ръката й така, сякаш би могла да се счупи като крехко стъкло, ако я притиснеше по-силно.
Имаше много кошници с цветя, разкошни букети бяха натопени в големи вази. Разнасяше се тиха струнна музика.
— Дойде в съзнание и закрещя — промълви Руди, без да откъсва поглед от лицето на сестра си. — Викаше ме на помощ, издаваше странни, нечовешки звуци. — Нежно докосна страната на Пайпър и продължи: — Не ме позна, нахвърли се върху мен, върху сестрите. Навярно си въобразяваше, че… че той още е при нея.
— Каза ли нещо, Руди? Каза ли името му?
Той вдигна глава, мъртвешки бледото му лице беше изпито и сякаш се беше съсухрило.
— Пайпър крещеше: „Моля те, Саймън, недей! Моля те, недей! Недей!“ Все това повтаряше.
Ненадейно Ив изпита съжаление и към двама им.
— Руди, трябва да говоря с нея.
— А тя трябва да спи… да забрави. Когато се съвземе, ще я отведа далеч от тук. Ще отидем някъде, където е слънчево и топло, където ухаят цветя. Там тя ще оздравее. Известно ми е какво мислиш за мен, за нас… но не ме е грижа.
— Моето мнение няма значение. Най-важното е Пайпър да преодолее травмата. — Ив се приближи и го погледна в очите. — Знай, че тя ще се възстанови по-бързо, ако разбере, че злодеят, който й е причинил всичко това, си е получил заслуженото. Трябва да поговоря с нея.
— Не бива да я насилваме да си спомня преживяното. Вие не можете да разберете какво е изпитала.
— Мога… защото знам… какво е да бъдеш изнасилена. — Руди смаяно я изгледа, а тя добави: — Няма да й навредя. Разбери, че искам да заловя този човек преди да е сторил същото с друга жена, преди да е взел нова жертва.
— Искам да присъствам — промълви той след дълго мълчание. — Също и лекарят, за да й даде успокояващо, ако се наложи.
— Съгласна съм. Но трябва да ми позволиш да я разпитам.
Руди кимна и отново погледна към сестра си.
— Тя ще се… щом знаете какво изпитва Пайпър, ще ми кажете ли кога ще забрави случилото се?
„Господи!“ — мислено изстена Ив, сетне отговори:
— Никога няма да го забрави. Но ще се научи да живее със спомена.
Деветнайсета глава
— Този медикамент ще й помогне постепенно да се отърси от въздействието на сънотворното. — Лекарят беше много млад и в погледа му се четеше съчувствие към пациентката. Той сам постави системата, вместо да възложи задачата на някоя медицинска сестра. — Ще следя състоянието й, защото не бива да допускаме нов пристъп на истерия.
— Иска ми се тя да е в пълно съзнание.
— Ясно ми е, лейтенант. При нормални обстоятелства не бих се съгласил да деактивирам въздействието на сънотворното. Все пак разбирам, че това е наложително. Повтарям, че трябва да направите всичко възможно да не разстройвате пациентката. — Лекарят се втренчи в мониторите, същевременно измерваше пулса на Пайпър. — Състоянието й е стабилно — промълви той и отново се обърна към Ив: — физическото и душевното възстановяване след подобна травма е бавно и понякога много трудно.