— Посещавал ли сте приюта за изнасилени в Алфабет Сити?
— Там няма такъв приют.
— Съществуваше до преди пет години… докато промениха закона и лицензионните такси за уличните проститутки. В този приют бяха събрани предимно млади и неопитни момчета и момичета, които не са знаели как да се справят с клиент, изпаднал под влиянието на възбуждащи наркотици. В продължение на шест месеца работих в този приют. Казвам ви всичко това, за да се убедите, че няма да навредя на вашата пациентка.
Лекарят кимна и повдигна клепача на Пайпър.
— Събужда се. Руди, застани така, че първо да види теб. Говори й тихо, опитай се да я успокоиш.
— Миличка… — Той направи жалък опит да се усмихне. — Аз съм, Руди. Всичко е наред, вече сме заедно. В безопасност си. Вече сме заедно. Чуваш ли ме?
— Руди… — Тя завалено произнесе името му; не отвори очи, но обърна глава към него. — Руди, какво се случи? Защо ме остави сама?
— Вече съм при теб. — Сълзи се отрониха от очите му и се стекоха по страната й. — Никога няма да те изоставя.
— Саймън… ми причинява болка. Не мога да помръдна.
— Вече го няма, скъпа. В безопасност си.
Пайпър вдигна клепачи. Ив видя как в очите й проблесна панически страх и побърза да се намеси:
— Здравей. Спомняш ли си коя съм?
— Лейтенант Далас… от полицията. Искахте да говоря лоши неща по адрес на Руди.
— Не, само исках да ми кажеш истината. Руди е тук, до мен, и ще присъства на разговора ни. Разкажи ми какво се случи, какво ти стори Саймън.
— Саймън… — повтори тя и лампичките на мониторите ярко проблеснаха. — Къде е той? — Пайпър вдигна ръка, сякаш да се предпази от удар.
— Няма го. Вече не може да ти направи нищо. — Ив нежно хвана ръката й. — Никой не може да ти причини болка. Ще направя така, че никога повече да не видиш Саймън, но трябва да ми помогнеш. Разкажи ми какво ти стори.
— Позвъни на вратата. — Пайпър отново затвори очи. — Зарадвах се като го видях. Носеше голяма кутия, увита в сребриста хартия. Помислих се, че носи подарък за нас. Ние също му бяхме приготвили изненада за Коледа. Казах му: „Руди го няма“, а той като че знаеше, защото… промърмори: „Знам, сега си сама, сама с мен.“ Усмихна се и сложи ръка на рамото ми. Внезапно ми се зави свят… очите ми се замъглиха… Исках да си легна, чувствах се толкова странно. Чувах го да ми говори, но не разбирах думите му. Нямах сили да се помръдна, не можех да отворя очи. Не можех да мисля…
— Спомняш ли си какво ти каза после?
— Че съм красива, но знаел как да ме направи още по-привлекателна… Усещах нещо хладно на бедрото ми, а Саймън все ми говореше. Обичал мен, само мен. Искал да бъда най-голямата му любов. Отначало ме бил пренебрегнал, но сега знаел, че това е възможно. Другите не ги е обичал, те нямали значение. Продължаваше да говори, ала не можех да му отвърна. Всички други, които е обичал, били мъртви, защото се оказало, че се е излъгал. Не били чисти и невинни, както предполагал. О, Господи, не! — Тя рязко дръпна ръката си и се опита да се обърне с гръб към Ив.
— Успокой се. Всичко свърши. Знам какво ти е причинил, Пайпър, разбирам ужаса, който си изживяла. Но вече не бива да се страхуваш. — Ив отново хвана ръката й. — Погледни ме, обещавам, че не ще му позволя да те докосне. Продължавай да разказваш.
— Завърза ме — прошепна Пайпър, по страните й се стичаха сълзи. — Завърза ме за леглото, после разряза дрехата ми. Молех го да не ми причинява зло… нали бяхме приятели? После той се преоблече… беше… ужасно. Застана пред камерата, която беше монтирал, усмихна се и ми каза, че съм била непослушно момиче. Очите му… бяха очи на безумец. Крещях, но никой не ме чуваше. Къде е Руди?
— Тук съм — сподавено изрече той и я целуна по челото, по слепоочията. — Тук съм.
— Саймън направи разни лоши неща с мен. Изнасили ме… болката беше непоносима. Повтаряше, че съм уличница. Повечето жени били уличници, актриси, които се престрували на почтени, но всъщност били долни проститутки. Затова мъжете само ги използвали, после ги зарязвали. Била съм проститутка и можел да прави с мен каквото пожелае. Божичко, какво ми причини, какви адски болки изпитах. Руди, виках те, молех те да го накараш да престане…
— Руди е дошъл, притекъл ти се е на помощ.
— Така ли? Нали не ме лъжете?
— Чул е виковете ти и е успял да те спаси.
— Саймън наистина престана да ми причинява болка. — Тя отново затвори очи. — Чух викове, шум, някой ридаеше и повтаряше, че плаче за майка си… Не си спомням нищо повече.