— Ами ако се получат само погрешни отговори? — попита госпожа Оливър.
— Невъзможно е — заяви той. — Компютрите не грешат.
— Така се говори за тях — каза приятелката му, — но понякога се случват удивителни неща. Например последната ми сметка за електричеството. Зная поговорката „Човешко е да се греши“, но една човешка грешка е нищо в сравнение с онова, което може да причини компютър, ако реши. А сега влезте и се запознайте с госпожа Дрейк.
Госпожа Дрейк беше висока и симпатична жена, над четирийсетте. Златистата й коса беше прошарена, очите й бяха яркосини, цялото й същество излъчваше компетентност. Всяко празненство, организирано от нея, щеше да бъде успех. В приемната ги очакваше табла с кафе и две захарни бисквити. „Апъл Трийз“, заключи Поаро, беше изключително добре поддържан дом. Обзаведен с вкус, със скъпи килими, всичко беше старателно излъскано и почистено и обстоятелството, че почти липсваха скъпи предмети, не се забелязваше веднага. А и те нямаше да са на мястото си. Цветовете на завесите и покривките бяха приятни, макар че материите бяха обикновени. В това си състояние стаята можеше да бъде дадена под наем на добра цена във всеки момент, без да се налага преместване на ценни предмети или промяна в мебелировката.
Госпожа Дрейк ги поздрави и почти успя изцяло да прикрие онова, което Поаро не можеше да не долови — известно усещане за бързо потиснато раздразнение от положението, в което бе изпаднала като домакиня на обществено събитие, по време на което е било извършено едно толкова антисоциално деяние като убийството. Като изтъкнат член на обществото в Удли Комън, подозираше той, вероятно тя изпитваше неприятното чувство, че в известен смисъл не се е оказала на необходимата висота. Онова, което се бе случило, не би трябвало да се случи. На някой друг, в нечий друг дом — да! Но на празненство за деца, уредено и организирано от нея, подобно нещо не би трябвало да се случи. По един или друг начин тя е трябвало да вземе мерки това да не се допусне. И Поаро подозираше, че тя трескаво напряга ума си, за да открие някаква причина. Не толкова причина за убийството, а по-скоро да стовари върху някого от помощниците си вината за това, че е пропуснал да предвиди възможността да се случи нещо подобно.
— Мосю Поаро — каза тя с хубавия си глас, който, помисли си Поаро, би звучал отлично в малка зала. — Толкова съм доволна, че дойдохте. Госпожа Оливър ми разказа колко безценна ще бъде за нас помощта ви в тази ужасна ситуация.
— Бъдете уверена, мадам, че ще сторя всичко по силите си, но както без съмнение сама знаете от опит, това ще бъде доста трудно.
— Трудно? — попита тя. — Разбира се, че ще бъде трудно. Изглежда невероятно, абсолютно невероятно, че такова ужасно нещо е могло да се случи. Предполагам — добави, — че полицията вече знае нещо? Инспектор Раглън се ползва с много добра репутация тук. Не зная дали е необходимо да изпращат тук някого от Скотланд Ярд. Като че ли смъртта на клетото дете е само от местно значение. Няма нужда да ви казвам, мосю Поаро, след като и вие четете вестници, че има извънредно много нещастни случаи с деца из цялата страна. Изглежда, броят им постоянно расте. Като че ли наблюдаваме нарастване на случаите на психическа неуравновесеност, при това трябва да кажа, че майките и семействата изобщо не се грижат за децата си така, както някога. Децата се прибират от училище вкъщи сами вечер по тъмно и сами отиват на училище рано сутрин, пак по тъмно. А децата, колкото и да ги предупреждаваш, за зла беда постъпват глупаво, когато някой им предложи да ги качи в елегантната си кола. Просто са доверчиви и предполагам, че в такива случаи нищо не може да се направи.
— Но случилото се тук, мадам, е от съвсем различно естество.
— О, зная, зная. Ето защо употребих думата невероятно. Все още не мога да повярвам. Всичко беше под контрол. Бяхме приготвили всичко, до последното нещо. Тържеството вървеше идеално, по план. Изглежда просто невероятно. Лично аз смятам, че трябва да е имало, както аз го наричам, някаква външна намеса. Някой е влязъл в къщата, което не е било трудно — някой със силно умствено увреждане, предполагам от онези хора, които са пуснати от приютите за душевноболни по простата причина, че, доколкото ми е известно, няма достатъчно места за тях. В днешно време непрекъснато трябва да се осигуряват места за нови пациенти. Всеки е можел да надникне през прозореца и да види, че има детско празненство, и този нещастник — ако човек изобщо може да изпита съжаление към такива хора, което, искрено трябва да заявя, самата аз трудно бих сторила — примамва по някакъв начин това дете навън и го убива. Невероятно е, че подобно нещо е могло да се случи, но ето че е факт.