— Ами… Но наистина ли мислите, че е било въпрос на характер?
— Може и да е било. Освен това е твърдяла, че е била свидетел на убийство.
— О, това ли? — пренебрежително изрече жената.
— Не сметнахте тези нейни думи за нещо сериозно, така ли?
— Ама, разбира се, че не. Беше много глупаво нещо.
— По какъв повод го каза?
— Ами в действителност мисля, че всички бяха твърде възбудени от присъствието на госпожа Оливър. Вие сте много известна личност, трябва да не забравяте това, мила — обърна се госпожа Дрейк към госпожа Оливър. — Думата „мила“, която тя употреби, като че ли беше лишена от всякакво чувство. — Не допускам, че подобен въпрос изобщо би възникнал, но за децата наистина беше вълнуващо да се запознаят с такава известна писателка…
— И така, Джойс казала, че видяла убийство — замислено изрече Поаро.
— Да, каза нещо подобно. Всъщност аз не слушах.
— Но наистина си спомняте, че го е казала, нали?
— О, да, каза го. Но аз не повярвах — отвърна госпожа Дрейк. — Сестра й я накара да млъкне веднага.
— И тя се ядоса от това, нали?
— Да, продължи да повтаря, че било вярно.
— Хвалела се е.
— Ами да, много правилно го назовахте.
— А може да е било истина.
— Глупости! Изобщо не го вярвам — възрази госпожа Дрейк. — Просто това бе една от глупостите, които Джойс казваше.
— Глупаво момиче ли беше?
— Как да кажа — струва ми се, че бе от тези, които обичат да се изтъкват. Винаги искаше да е видяла повече или да е сторила повече от останалите момичета.
— Немного приятен характер.
— Да, наистина. Беше от тези, на които непрекъснато трябва да им напомняш да млъкнат.
— А какво казаха за това останалите деца? Направили им впечатление?
— Присмяха й се. Това, разбира се, я ядоса.
— Е — каза Поаро, като се надигна. — Радвам се, че получих необходимото потвърждение по този въпрос. — Той се поклони учтиво. — Довиждане, мадам, благодаря ви извънредно много, че ми позволихте да огледам сцената на тази безкрайно тъжна случка. Надявам се, че не събудих у вас мъчителни спомени.
— Естествено — отвърна госпожа Дрейк, — много е болезнено да си припомняш подобни неща. Толкова се надявах, че малкото ни празненство ще премине добре. И наистина всичко си вървеше отлично, и явно всички се забавляваха до момента на тази ужасна случка. Единственото нещо, което може да направи човек, е да се опита да го забрави. Беше много трагично, че Джойс подхвърли това за убийството.
— Имало ли е някога убийство в Удли Комън?
— Не, доколкото си спомням — уверено отвърна тя.
— В този век на голяма престъпност, в който живеем — каза Поаро, — това наистина изглежда някак необичайно, нали?
— А, да! Мисля, че имаше един шофьор на камион, който уби свой приятел — нещо от този род — и едно момиченце, което намерили заровено в яма с чакъл на около двайсетина километра оттук, но това беше отдавна. Нищо особено около тези две злодеяния. Доколкото ми е известно, и двете са станали под влиянието на алкохол.
— В действителност едва ли подобен род убийства са могли да бъдат наблюдавани от дванайсет или тринайсетгодишно момиче.
— Напълно невъзможно, бих казала. О, мога да ви уверя, мосю Поаро, че думите й са имали за цел единствено да привлекат вниманието на нейните приятелки и вероятно да предизвика интерес у прочута личност.
Тя погледна доста хладно към гостенката си.
— Явно — каза госпожа Оливър — вината е изцяло моя, защото бях на празненството.
— О, разбира се, че не, мила! Съвсем не исках да кажа това.
Поаро въздъхна, докато заедно с госпожа Оливър се отдалечаваше от „Апъл Трийз“.
— Много неподходящо място за убийство — каза той, докато вървяха по пътеката към портата. — Липсва подходящата атмосфера, липсва трагичното усещане, липсва лицето, което си струва да бъде убито, макар да не мога да се отърва от мисълта, че може да се намери човек, на когото да му се прииска да убие госпожа Дрейк.
— Разбирам накъде биете. Понякога тя наистина може да те вбеси. Много е самодоволна и самоуверена.
— Какво представлява съпругът й?
— О, тя е вдовица. Съпругът й е починал преди година или две. Разболял се от паралич и бил инвалид дълги години. Струва ми се, че е бил банкер. Бил запален спортист и ненавиждал мисълта, че трябва да се откаже от спорта и че ще остане инвалид.