— Да, наистина. — Поаро отново насочи разговора към Джойс: — Кажете ми само това — намери ли се някой, който чу Джойс да споменава за убийството и който да й повярва?
— Не зная. Едва ли.
— Ами останалите деца?
— Аз наистина имах предвид само тях. Не, не мисля, че някой й е повярвал. Казаха, че си съчинявала.
— И вие ли решихте така?
— Ами да — отвърна тя. — Е — добави, — например госпожа Дрейк би искала да вярва, че не са убили Джойс, но това не е възможно, нали?
— Изглежда, че случаят е доста мъчителен за нея.
— Предполагам, че донякъде е така — съгласи се госпожа Оливър, — но мисля, че вече започва да изпитва удоволствие да говори за това.
— Симпатична ли ви е? — попита Поаро. — Смятате ли, че е добра жена?
— Задавате ми такива трудни въпроси. Бих казала просто неудобни — изрече тя. — Изглежда, единственото нещо, което ви интересува, е дали хората са симпатични или не. Роуина Дрейк е властна жена — обича да движи нещата и да дирижира хората. Малко или много командва тук и явно добре си върши работата. Зависи дали харесвате властни жени. Аз лично не…
— А какво ще кажете за майката на Джойс, при която отиваме?
— Симпатична е. Струва ми се малко глуповата. Жал ми е за нея. Ужасно е да убият дъщеря ти, нали? И всички наоколо смятат, че това е било сексуално престъпление, което още повече утежнява нещата…
— Но нали няма доказателства за изнасилване?
— Не, но на хората им се иска да вярват, че се случват такива неща. Така е по-вълнуващо. Знаете какви са хората.
— Така си мислим — но понякога, как да кажа — се оказва, че не знаем нищо за тях.
— Нямаше ли да е по-добре приятелката ми Джудит Батлър да ви заведе у госпожа Рейнолдс? Тя я познава доста добре, а аз съм чужда за нея.
— Ще постъпим според плана.
— Значи компютърната програма продължава — възнегодува госпожа Оливър.
Седма глава
Госпожа Рейнолдс беше пълна противоположност на госпожа Дрейк. Липсваше й самоувереност — качество, което, изглежда, никога не бе притежавала.
Беше облечена в обичайните траурни дрехи, в ръката си стискаше мокра носна кърпичка, а сълзите й бяха готови да рукнат всеки момент.
— Наистина много мило от ваша страна — каза тя на госпожа Оливър — да доведете ваш приятел да ни помогне. — Сложи влажната си ръка в ръката на Поаро и го погледна плахо. — И ако той може да помогне по някакъв начин, ще бъда много признателна, макар и да не виждам какво може да се направи. Нищо няма да върне клетото ми дете. Ужасно е като помисля само — как е могъл някой да убие дете. Само ако бе извикала — но сигурно той веднага е натиснал главата й във водата и я е държал така. О, не мога да понеса мисълта за това, наистина не мога!
— В никакъв случай не искам да ви разстройвам, мадам. Не мислете за това. Ще ви задам само няколко въпроса, които биха могли да помогнат да открием убиеца на дъщеря ви. Имате ли някаква представа кой би могъл да е?
— Откъде да зная? Не бих и помислила, че може да е някой местен човек. Градът ни е толкова приятен, хората са симпатични. Предполагам, че би могъл да е само някой ужасен човек, влязъл през прозореца. Вероятно се е бил натъпкал с наркотици или нещо такова. Видял е светлината, разбрал е, че има празненство, и се е промъкнал вътре.
— Уверена сте, че нападателят е бил мъж?
— О, сигурно — почти извика тя. — Сигурна съм, че е бил мъж. Не би могло да е жена, нали?
— Една жена също може да бъде достатъчно силна.
— Предполагам какво имате предвид. Искате да кажете, че в днешно време жените са доста атлетични. Джойс беше още дете — само на тринайсет години.
— Не искам да ви разстройвам, като стоя дълго тук, мадам, нито пък като ви задавам трудни въпроси. Уверен съм, че полицията вече се занимава с това и не желая да ви тревожа, като засягам неприятни факти. Отнася се само за нещо, което дъщеря ви е казала на празненството. Доколкото ми е известно, вие не сте били там, нали?
— Не, не бях. Напоследък не се чувствах много добре, а детските празненства са много уморителни. Закарах ги там и по-късно се върнах да ги прибера. Трите деца отидоха заедно. Ан, най-голямата, е на шестнайсет, а Леополд е почти на единайсет. Какво е казала Джойс, за което искахте да ме попитате?
— Госпожа Оливър, която е била там, може да повтори точно думите на дъщеря ви. Казала е, както разбрах, че била видяла убийство.