— Джойс? О, не е възможно да каже такова нещо. Какво убийство е могла да види?
— Всеки, изглежда, смята, че това е доста неправдоподобно — отбеляза Поаро. — Аз просто се чудех дали и вие мислите по този начин. Споменавала ли ви е някога за подобно нещо?
— Да е видяла убийство? Джойс?
— Не бива да забравяме — каза детективът, — че думата „убийство“ навярно е била употребена от някоя връстница на Джойс в най-общ смисъл. Може да е ставало въпрос за човек, прегазен от кола, или за деца, които са се боричкали и едното е блъснало другото в река или от мост. Нещо, което не е било направено нарочно, но е завършило с нещастие.
— Не мога да се сетя за подобно нещо, което Джойс да е видяла. Във всеки случай нищо не ми е казвала. Може просто да се е пошегувала.
— Твърдеше го съвсем уверено — обади се госпожа Оливър. — На няколко пъти повтори, че било вярно и че го видяла.
— Някой повярва ли й? — попита майката.
— Не зная — отвърна Поаро.
— Не мисля, че й повярваха — изрече госпожа Оливър — или може би не искаха да ъ-ъ-ъ… да я насърчават, като кажат, че й вярват.
— По-скоро били готови да й се присмиват и казали, че си измисля — изрече Поаро, но не така състрадателно като госпожа Оливър.
— Не е било много хубаво от тяхна страна — каза госпожа Рейнолдс. — Джойс никога не би лъгала за такова нещо. — Изглеждаше възмутена и обидена.
— Зная. Изглежда доста неправдоподобно — рече Поаро. — Според мен е по-вероятно да е сгрешила, да е видяла нещо, за което само е помислила, че може да е убийство. Навярно някаква злополука.
— Ако е така, щеше да ми каже нещо за това, нали? — каза майката, все още обидена.
— Допустимо е — отвърна Поаро. — Значи нищо не ви е казвала, така ли? Да не би да сте забравили? Особено ако не е било нещо важно.
— Кога е могло да бъде това според вас?
— Не знаем. Това е една от трудностите. Може да е било преди три седмици, а може да е било и преди три години. Казала е, че тогава била „по-малка“. Какво разбира под „по-малка“ едно тринайсетгодишно момиче? Не си ли спомняте за някаква сензационна случка в околността?
— Ами не. Човек наистина чува какво ли не. Или го чете във вестниците. Нали знаете — нападения над жени или на някоя девойка с приятеля й и други подобни неща. Но нищо важно не мога да си спомня, нищо, което може да е заинтригувало Джойс.
— Но да кажем, че дъщеря ви е споделила с вас, че със сигурност е видяла убийство, щяхте ли да допуснете тогава, че тя наистина си го мисли?
— Тя не би го казала, ако не го е мислела наистина, нали? — попита госпожа Рейнолдс. — Според мен тя нещо се е объркала.
— Да, изглежда възможно. Чудя се — продължи Поаро — дали ще мога да поговоря с двете ви деца, които също са били на празненството?
— Да, разбира се, макар да не зная какво очаквате да чуете от тях. Ан е горе и се подготвя за изпити, а Леополд е в градината и сглобява модел на самолет.
Леополд бе набито момче с обло лице и изцяло бе погълнат от процеса на сглобяване. Изминаха няколко минути, преди да е в състояние да обърне внимание на зададените му въпроси.
— Ти беше там, нали, Леополд? Чул си какво е казала сестра ти. Какво точно каза тя?
— О, имате предвид онова за убийството ли? — отегчено попита той.
— Да, това имам предвид — рече Поаро. — Тя казала, че веднъж видяла убийство. Действително ли е видяла такова нещо?
— Разбира се, че не! — отговори момчето. — Кого, за Бога, ще види тя убит? Просто така си говореше.
— Какво означава „просто така си говореше“?
— Ами за да се покаже — отвърна Леополд, дишайки учестено в старанието си да се съсредоточи. — Беше страшно глупаво момиче — добави. — Беше готова да каже какво ли не, за да накара хората да й обърнат внимание.
— Значи според теб тя е измислила всичко?
Леополд погледна към госпожа Оливър.
— Предполагам, че е искала да направи впечатление на вас — каза той. — Нали вие пишете детективски истории? Казала го е само за да обърнете по-голямо внимание на нея, отколкото на другите.
— Това също е нейна черта, нали? — запита детективът.
— О, тя би казала какво ли не — рече Леополд. — Обзалагам се обаче, че никой не й е повярвал.
— Ти чу ли я? Допускаш ли, че някой й е повярвал?
— Чух я, като го каза, но не се заслушах. Биътрис й се присмя, а също и Кати. Те казаха: „Ама че измислица…“ или нещо от този род.