Празникът на Вси светии [bg]

— И къде?

— До една нива недалеч от Удли Комън.

— На половин километър — каза Елспет.

— Близо до дома на Джойс?

— Не, от другата страна на селото.

— Не ми се струва да е убийството, за което е говорила Джойс — изрече Поаро замислено. — Ако видиш как някой момък здраво налага девойка по главата, веднага ще си помислиш за убийство, нали? И няма да чакаш цяла година, за да се сетиш, че е било убийство.

Той прочете още едно име.

— Лесли Фериър.

Спенс се обади пак:

— Чиновник в адвокатска кантора, на двайсет и осем години, работил при „Фулъртън, Харисън и Ледбетър“, Маркет Стрийт, Медчестър.

— Адвокатите на госпожа Луелин-Смит, ако не греша.

— Да, същите.

— И какво се е случило с Лесли Фериър?

— Прободен в гърба. Недалеч от кръчмата „Грийн Суон“. Говореше се, че имал връзка с жената на собственика, Хари Грифин. Наистина доста си я биваше, а и все още си я бива. Само дето зъбите й са малко по-големички. Пет или шест години по-възрастна от него, но тя си падаше по по-млади.

— Оръжието?

— Ножът не бе намерен. Говореше се, че Лес е скъсал с нея и започнал да се среща с друга, но не се разбра коя е другата.

— Аха! И кого заподозряха в случая? Собственика или съпругата му?

— Имате право — каза Спенс. — Би могъл да бъде всеки от тях. По-скоро съпругата. Тя е наполовина циганка и е много темпераментна. Но съществуват и други вероятности. Нашият Лесли не беше безгрешен. Малко след като навърши двайсет години, си създаде неприятности, подправяйки свои сметки. Опит за фалшификация. Разправяха, че бил от лошо семейство. Тогава работодателите му се застъпиха за него. Получи лека присъда и когато излезе от затвора, го взеха на работа във „Фулъртън, Харисън и Ледбетър“.

— И след това се поправи?

— Е, няма доказателства. Изглежда, че се промени, поне доколкото ставаше дума за работодателите му. Но се беше забъркал в няколко съмнителни сделки с приятелите си. Беше мошеник, но пипаше внимателно.

— А другата версия?

— Че може да е бил намушкан от някой свой приятел с лоша слава. Попаднеш ли в такава среда, чака те нож, ако решиш да се измъкнеш.

— Нещо друго?

— Имал е доста голяма сума в сметката си в банката. Внесени в брой. Не можа да се разбере откъде са парите. Това само по себе си е подозрително.

— Вероятно са били присвоени от „Фулъртън, Харисън и Ледбетър“ — загатна Поаро.

— Отричат. Казаха, че наели счетоводител да провери нещата.

— В полицията нямат ли представа откъде може да са дошли парите?

— Не.

— И отново — каза Поаро — като че ли не е убийството, което е видяла Джойс.

Той прочете последното име:

— Джанет Уайт.

— Намерена удушена на прекия път от училището към дома й. Живеела с още една учителка, Нора Амброуз. Според Нора Амброуз Джанет Уайт споменавала, че се страхувала от някакъв мъж, с когото скъсала преди година, но който често й изпращал заплашителни писма. Нищо не се откри относно този мъж. Нора Амброуз не знаеше името му, не знаеше и къде точно живее.

— Аха! — възкликна детективът. — Тук може да има нещо.

Той направи един солиден знак срещу името на Джанет Уайт.

— Защо? — попита Спенс.

— Защото това повече прилича на убийство, което момиче на възрастта на Джойс може да е видяло. Може да е познала жертвата — учителка, която вероятно й е преподавала. Възможно е да не е познавала нападателя. Може да е видяла борба, да е чула кавга между жена, която познава, и някакъв непознат мъж. Но не се е замислила повече тогава. Кога е убита Джанет Уайт?

— Преди две години и половина.

— Ето и това — каза Поаро — приблизително съвпада по време. Освен това явно не е разбрала, че мъжът, когото вероятно е видяла с ръце около шията на Джанет Уайт, не я е прегръщал, а вероятно я е душал. Но разбира истината след време. — Погледна Елспет. — Съгласна ли сте с моите разсъждения?

— Разбирам какво искате да кажете — рече тя. — Но не тръгвате ли по погрешен път за цялата таз работа? Търсите жертва на минало престъпление, вместо да търсите човека, който е убил едно дете тук, в Удли Комън, преди не повече от три дни.

— Вървим от миналото към бъдещето — поясни Поаро. — Или пристигаме, така да се каже, отпреди две години и половина допреди три дни. И следователно трябва да обмислим — което вие без съмнение вече сте направили — кой измежду хората от Удли Комън, присъствали на празненството, може да е бил свързан с по-старо престъпление?