— Да постесним тогава обръча още малко — каза Спенс. — Разбира се, ако не грешим, като приемаме вашата презумпция, че Джойс е убита заради казаното от нея — защото била свидетел на убийство. Казала го е, когато са подготвяли празненството. А може и да грешим, като смятаме, че това е било причина за убийството, но аз не мисля, че грешим. Затова да приемем, че тя е казала това за убийството, и някой, който е присъствал там, я чува и действа незабавно.
— Кои са присъствали? — попита Поаро. — Предполагам, че знаете.
— Да, ето списъка.
— И сте го проверили внимателно?
— Да, два пъти го проверих. Не беше лесно. Ето осемнайсетте имена.
Госпожа Дрейк (собственичка на дома)
Госпожа Батлър
Госпожа Оливър
Госпожица Уитъкър (учителка)
Преподобният Чарлс Котръл (викарий)
Саймън Ламптън (курат)
Госпожица Лий (помощничка на доктор Фъргюсън)
Ан Рейнолдс
Джойс Рейнолдс
Леополд Рейнолдс
Никлъс Рансъм
Дезмънд Холанд
Биътрис Ардли
Кати Грант
Даяна Брент
Госпожа Гарлтън (домашна прислужница)
Госпожа Миндън (чистачка)
Госпожа Гудбоди (помощничка)
— Сигурен ли сте, че това са всички?
— Не — отвърна Спенс. — Не съм и не мога да бъда сигурен. Никой не може. Вижте, разни хора са носели по нещо. Някой донесъл цветни електрически крушки. Друг донесъл огледалца. Имало допълнителни блюда. Някой е услужил с пластмасова кофа. Хората идвали, разменяли по няколко думи и си отивали. Не оставали да помагат. Следователно такова лице може и да не е било забелязано и запомнено като едно от присъстващите. Но съм сигурен, че дори да е бил някой, който само е оставил ведро в салона, той е можел да чуе какво казва Джойс в приемната. Тя почти е крещяла. Не можем да се ограничим само с този списък, но това е най-доброто засега. Ето, погледнете. Направил съм кратки бележки срещу всяко име.
— Благодаря. Само един въпрос. Някои от тези хора сигурно вече са разпитани — тези, които са били на празненството. Дали някой от тях е споменал за казаното от Джойс?
— Мисля, че не. Няма го в протоколите от разпитите. За пръв път го чух от вас.
— Интересно — отбеляза Поаро. — Дори странно!
— Явно никой не го е сметнал за нещо сериозно — каза Спенс.
Детективът поклати замислено глава.
— Трябва да тръгвам, за да не закъснея за срещата с доктор Фъргюсън след приемния му час — каза. Сгъна списъка на Спенс и го сложи в джоба си.
Девета глава
Доктор Фъргюсън беше шейсетгодишен, по произход шотландец. Той измери Поаро от глава до пети с проницателен поглед изпод гъстите си вежди и каза:
— И така, за какво става дума? Седнете. Внимавайте само с креслото, защото колелцето му е нестабилно. Няма да е зле да ви обясня някои неща — каза. — В градче като нашето няма нищо скрито. Онази писателка ви доведе тук като най-велик божи детектив, за да объркате живота на полицейските служители. В общи линии е така, нали?
— Отчасти — отговори Поаро. — Дойдох да посетя един стар приятел, бившия полицейски началник Спенс, който живее тук със сестра си.
— Спенс ли? Хм! Бива си го Спенс. Порода булдог. Добър и честен полицай от старата школа. Неподкупен. Никакво насилие. Праволинеен до глупост, без обаче самият той да е глупав.
— Намирам преценката ви за доста вярна.
— И така — каза лекарят, — какво му разказахте вие и какво ви каза той?
— Спенс и инспектор Раглън бяха изключително отзивчиви. Очаквам го и от вас.
— Какво може да очаквате от мен? — попита доктор Фъргюсън. — Нямам представа какво се е случило. На едно дете му набутват главата в кофа с вода и се удавя посред някакво празненство. Гадна история. В днешно време не можеш да учудиш никого с убийство на дете. През последните десетина години са ме викали за оглед на твърде много убити деца — прекалено много. Голям брой лица, които би трябвало да са в лудниците, не са там. Просто местата не стигат. Разхождат си се свободно, любезни, добре облечени — изобщо като всички останали, а всъщност търсят кого да пречукат. И това им доставя удоволствие. Но обикновено не го вършат на празненства. Предполагам, защото вероятността да ги хванат там, е доста голяма. Но никой не е казал, че на лудите не може да им хрумне нещо ново.