— Защо? Може, особено в днешните детективски романи. Сигурно и вашата приятелка ги пише такива. Но в този случай съм съгласен — убиецът трябва да е бил там. Гост, домашна прислужница, някой, който влязъл през прозореца. Няма да му е било трудно, стига да е огледал предварително прозорците. Може да е хрумнало на някого, че ще бъде много забавно да убие някого на празника на Вси светии. Само с това можете да започнете, нали? С човек, който е бил на празненството.
Очите изпод гъстите вежди намигнаха на Поаро.
— И аз бях там — каза той. — Наминах по-късно, просто да хвърля едно око.
Той поклати енергично глава.
— Да, там е работата. Прилича на съобщение във вестник:
„Сред присъстващите беше и… ЕДИН УБИЕЦ.“
Десета глава
Поаро погледна одобрително към училището „Елмс“.
Прие го, по негово предположение, секретарката, която веднага го отведе в кабинета на директорката. Госпожица Емлин стана от бюрото си, за да го посрещне.
— Приятно ми е да се запознаем, господин Поаро. Толкова съм слушала за вас.
— Прекалено сте любезна с мен — каза той.
— За вас ми говори една моя много стара приятелка, госпожица Булстроуд, бивша директорка на Медоубанк. Вероятно си спомняте госпожица Булстроуд?
— Едва ли някой би могъл да я забрави. Забележителна личност.
— Да — изрече директорката. — Тя превърна Медоубанк в това, което е днес. — Въздъхна леко и допълни:
— Наистина училището се промени. Различни цели, различни методи, но то все пак запази облика си на престижно учебно заведение, славещо се също така и със своите традиции. Но не бива да живеем прекалено много с миналото. Дошли сте без съмнение във връзка със смъртта на Джойс Рейнолдс. Не мога да си обясня какво ви е накарало да се заемете с нейния случай. Предполагам, че не попада в сферата на обичайните ви интереси. А може би сте я познавали лично, или нейното семейство?
— Не — отвърна Поаро. — Дойдох по молба на една моя приятелка, госпожа Ариадни Оливър, която е на гости тук и е присъствала на празненството.
— Тя пише чудесно — отбеляза госпожица Емлин. — Срещала съм се с нея един-два пъти. Е, сега вече смятам, че ще е по-лесно да разговаряме. Щом не са намесени лични чувства, човек може да говори направо. Случилото се е направо ужасно. Освен това е просто невероятно, ако мога така да се изразя. Децата, които бяха там, не са нито много големи, нито пък малки, за да ги причислим към някоя специална група. Според мен става дума за престъпление, извършено от умствено неуравновесен човек. Съгласен ли сте?
— Не — възрази детективът. — Аз смятам, че зад това убийство, както е с повечето убийства, се крие определен мотив, при това навярно доста неприятен.
— Аха! А причината?
— Причината е била една забележка, направена от Джойс; не точно на празненството, доколкото разбрах, но по-рано същия ден, по време на приготовленията, в присъствието на по-големи деца и други помощници. Казала, че веднъж видяла убийство.
— Повярвали ли са й?
— Струва ми се, че, общо взето — не.
— Това, изглежда, е най-вероятната реакция. Джойс — ще говоря откровено с вас, мосю Поаро, защото не искам ненужна сантименталност да прикрива умствените дадености — беше едно доста посредствено дете, нито глупаво, нито особено интелигентно. Няма да крия от вас — тя беше непоправима лъжкиня. Съвсем не искам да кажа, че е била някаква измамница. Не се опитваше да избегне наказание, нито пък да прикрива някаква своя слабост. Просто се хвалеше. Хвалеше се за неща, които никога не се бяха случвали, но това правеше впечатление на приятелките й, които я слушаха. В резултат, разбира се, те се бяха научили да не вярват сляпо на нейните неправдоподобни истории.
— Вие мислите, че тя се е хвалила с това убийство, за да се покаже важна и да заинтригува някого?
— Да. И според мен именно Ариадни Оливър е била този някой, когото е искала да впечатли.
— Значи вие въобще не мислите, че Джойс е станала свидетел на убийство?
— Дълбоко се съмнявам.
— Смятате, че тя е измислила всичко?
— Не бих казала това. Може да е видяла автомобилна злополука или когато някой е бил ударен с топка на игрище за голф и наранен — нещо, което би могла да превърне във впечатляваща случка и което би могло да мине като опит за убийство.
— Следователно единственото предположение, което можем с положителност да направим, е, че на забавата по случай Вси светии е присъствал убиец.