Елизабет Уитъкър седна отново.
— Добре — каза. — Питайте каквото искате.
— Можете ли да си спомните точно последователността на различните събития по време на празненството?
— Предполагам. — Тя се замисли. — Започна със състезанието за метли. Украсени метли. За тази цел имаше три или четири малки награди. След това някакво състезание с балони — да ги пукат и да си ги подхвърлят, нещо като за загрявка на децата. Имаше и един номер с огледала — момичетата отиваха в една малка стая и държаха в ръка огледало, в което се отразяваше лицето на младеж.
— Как ставаше това?
— О, много просто. Сваля се надстройката на вратата и оттам надничат различни лица, които се отразяват в огледалото в ръката на момичето.
— Знаеха ли момичетата кого виждат в огледалото?
— Предполагам, че някои са знаели, а други — не. Кавалерите бяха дегизирани с маски, перуки, изкуствени бакенбарди, бради, грим. Повечето момчета бяха познати на момичетата, затова може да е имало и някой непознат. Във всеки случай се кикотеха през цялото време — каза госпожица Уитъкър, като за миг даде израз на своето академично неодобрение спрямо този вид забавление. — След това се състоя състезание с препятствия и тогава дойде ред на брашнената торта — напълва се една купа с брашно, обръща се върху табла, като отгоре се поставя монета от шест пенса. Всеки трябва да отреже по парче. Ако брашното се разпилее и монетата падне, тогава състезателят напуска играта. Останалите продължават, а последният получава монетата. Следваха танци, после вечеря и накрая играта „Огненият змей“.
— А кога за последен път видяхте Джойс?
— Нямам представа. Не я познавам много добре. Не е в моя клас. Не беше нещо специално, ето защо не съм й обърнала внимание. Помня само, че я видях да реже брашнената торта — беше толкова несръчна, че монетата падна почти веднага. Което означава, че тогава е била още жива — но това беше доста по-рано.
— Не я ли видяхте да влиза в библиотеката с някого?
— Със сигурност не. Щях да ви кажа, ако беше така. Това поне щеше да е от значение.
— А сега — каза Поаро — идва ред на втория ми въпрос. Откога сте в това училище?
— Тази есен ще станат шест години.
— И преподавате?
— Математика и латински.
— Спомняте ли си една млада жена, която е преподавала тук преди две години — на име Джанет Уайт?
Елизабет Уитъкър се вцепени. Понечи да стане от стола, после отново седна.
— Но онова — онова няма нищо общо с това, нали?
— Може и да има — каза Поаро.
— Но как? По какъв начин?
„Учителското съсловие е по-слабо информирано в сравнение със селските клюкари“ — помисли детективът.
— Джойс заявила пред свидетели, че е била свидетел на убийство преди няколко години. Има ли вероятност това да е било убийството на Джанет Уайт, как мислите? Как е умряла Джанет Уайт?
— Била е удушена, когато една вечер се прибирала от училище.
— Сама ли е била?
— Вероятно не.
— Но не с Нора Амброуз?
— Какво знаете за Нора Амброуз?
— Засега нищо — отвърна Поаро. — Но бих желал да науча повече. Какво представляваха те — Джанет Уайт и Нора Амброуз?
— Сексът ги занимаваше много — започна Елизабет Уитъкър, — но по различен начин. Как би могла Джойс да е видяла нещо подобно или да знае нещо за това? Станало е на една алея близо до Куори Уд. Тя едва ли е била на повече от десет-единайсет години.
— Коя от двете имаше приятел? — попита Поаро. — Нора или Джанет?
— Това е стара история.
— Старите грехове имат дълги сенки — цитира детективът. — С годините все повече се убеждавам в истинността на тази поговорка. Къде е сега Нора Амброуз?
— Тя напусна училището и отиде някъде в Северна Англия. Естествено тя беше силно разтревожена. Двете бяха големи приятелки.
— Полицията не успя ли да разкрие случая?
Госпожица Уитъкър поклати глава. Тя стана и погледна часовника си.
— Трябва да вървя.
— Благодаря ви за онова, което ми разказахте.
Единайсета глава
Еркюл Поаро погледна фасадата на Куори Хаус. Домът бе солиден и добре построен образец на средновикторианската архитектура. Представи си вътрешната подредба — тежък махагонов бюфет, правоъгълна маса, също от махагон, вероятно и билярдна зала, голяма кухня в съседство с миячно помещение, под, покрит с каменни плочи, масивна готварска печка с въглища, несъмнено вече подгрявана с електричество или газ.