— Разбира се, че не — каза детективът. — Трябва да науча повече и за онези, които са починали или изчезнали от сцената.
— Кой е изчезнал?
— Една девойка-au pair.
— О — възкликна приятелката му, — ама те винаги изчезват, нали?! Имам предвид, че идват тук отнякъде, прибират си парите, а после отиват в болница, понеже са бременни, раждат и наричат бебето Аугуст или Ханс, или Борис, или някакво такова име. Или идват тук, за да се омъжат за някого, или са тръгнали след някой млад мъж, в когото са влюбени. Няма да повярвате на нещата, които чувам от приятели. Тези девойки-au pair са или манна небесна за преуморени майки, които не искат за нищо на света да се разделят с тях, или ти крадат чорапите, или ги убиват… — Тя замлъкна и почти веднага извика: — Ох!
— Успокойте се, мадам — каза Поаро. — Няма причина да мислим, че една девойка-au pair е била убита — точно обратното.
— Какво искате да кажете с „точно обратното“? Не разбирам.
— Вероятно не. Няма значение.
Той извади бележника си и записа нещо в него.
— Какво записахте?
— Някои неща, които са се случили в миналото.
— Миналото май доста ви тревожи?
— Миналото е баща на настоящето — поясни Поаро поучително.
Той й предложи бележника си.
— Желаете ли да видите какво съм писал?
— Разбира се! Само че едва ли ще науча нещо. Винаги се разминаваме за нещата, които вие смятате, че трябва да се записват.
Той протегна малкия черен бележник.
„Умрели: госпожа Луелин-Смит (богата). Джанет Уайт (учителка). Адвокатски чиновник — намушкан с нож, с присъда за фалшифициране.“
Под това беше написано: „Девойка-опера изчезва.“
— Каква „опера“?
— Това е думата, която сестрата на приятеля ми Спенс употребява за онова, което ние с вас наричаме девойка-au pair.
— Защо е изчезнала?
— Защото вероятно е щяла да бъде замесена в сериозни юридически проблеми.
Пръстът на Поаро продължи надолу по списъка. „Фалшификация“ с два въпросителни знака след нея.
— Фалшификация? — възкликна госпожа Оливър. — Защо фалшификация?
— И аз това попитах. Защо фалшификация?
— Каква фалшификация?
— Било е фалшифицирано едно завещание, или по-скоро допълнение към него в полза на девойката-au pair.
— Неправомерно влияние? — подсказа Ариадни.
— Фалшифицирането е нещо много по-сериозно от неправомерното влияние.
— Не виждам какво общо има това с убийството на клетата Джойс.
— Нито пък аз — каза Поаро. — Но все пак е интересно.
— Каква е следващата дума? Не мога да я прочета.
— Слонове.
— Това пък няма връзка с нищо!
— Може да има — каза Поаро. — Повярвайте ми, може да има. — Той стана. — Сега трябва да ви оставя. Извинете ме, моля ви, пред домакинята, че не се сбогувах с нея. Беше изключително удоволствие да се запозная с нея и с прекрасната й и необикновена дъщеря. Кажете й да внимава за това дете.
— „Мама казваше ми нивга да не ходя аз сама в гората“ — изрецитира госпожа Оливър. — И така, довиждане. Щом сте решили да се правите на тайнствен, няма да ви преча. Не казвате дори какво възнамерявате да правите.
— Утре сутринта имам среща с представители на „Фулъртън, Харисън и Ледбетър“ в Медчестър.
— Защо?
— За да си поговорим за фалшифициране и по други работи.
— А след това?
— Ще поговоря с някои хора, които също са присъствали.
— На празненството ли?
— Не — на приготовленията за празненството.
Дванайсета глава
Кантората на „Фулъртън, Харисън и Ледбетър“ беше типична за една старомодна фирма, свидетелстваща за изключителна почтеност. Времето бе оставило своя отпечатък. Нямаше ги вече нито Харисън, нито Ледбетър. Имаше един господин Аткинсън и един млад господин Коул, а също така и господин Джеръми Фулъртън, старши партньор.
Фулъртън беше слаб, възрастен мъж, със сух, делови глас и изненадващо проницателен поглед. Под ръката му имаше лист с няколко думи, които току-що бе прочел. Прочете ги отново, преценявайки значението им много точно. После погледна към човека, когото тези думи представяха.
— Мосю Еркюл Поаро? — Направи собствена преценка на посетителя: възрастен човек, чужденец, облечен малко екстравагантно, с неподходящи черни лачени обувки, които, усмихна се вътрешно господин Фулъртън, явно доста го стискаха. Вече присвиваше очи от болка.