— Да, да. Историята трябва да е ваша, героинята също. Тя е ваша рожба. Вие сте я създали, вие започвате да я разбирате. Вие знаете какво чувства тя, знаете къде живее и какво върши. И всичко е започнало с реално, живо човешко същество, и ако откриете какво представлява това истинско човешко същество, тогава няма да има разказ, нали?
— Отново сте прав. А онова, което казвате за Джудит, мисля, че е вярно. Имам предвид, че бяхме заедно на обиколката и заедно разглеждахме забележителности, но в действителност не съм я опознала особено добре. Тя е вдовица, съпругът й е умрял и я оставил в тежко материално положение с едно дете. Миранда, която вече видяхте. Вярно е, че изпитвам доста странно чувство към тях. Чувство, че те са от значение за мен, че са замесени в някаква интригуваща драма. Само искам да измисля в какъв вид драма бих желала да са замесени.
— Да, да. Виждам, че са кандидатки за включване в още един бестселър на Ариадни Оливър.
— Вие наистина понякога сте непоносим. Правите всичко да звучи вулгарно. — Тя се замисли. — Вероятно е така.
— Не, не е вулгарно. По-скоро човешко.
— И вие искате да поканя Джудит и Миранда в моя дом в Лондон.
— Още не. Не още, докато не се уверя, че една от моите идеи е правилна.
— Вие и вашите идеи! А сега аз имам да ви съобщя една новина.
— Мадам, вие сте възхитителна!
— Не бъдете толкова сигурен. Вероятно ще разбъркам идеите ви. Как ще реагирате, ако се окаже, че фалшификацията, която толкова ви занимава, изобщо не е била фалшификация?
— Какво казахте?
— Госпожа Джоунс-Смит, или как се казваше тя, наистина е направила допълнение към завещанието си, оставяйки всичките си пари на момичето-au pair, и двама свидетели са я видели да го подписва, като всеки от тях също го е подписал. Е, какво ще кажете за това?
Деветнайсета глава
— Госпожа Лиймън — каза Поаро, записвайки името й.
— Точно така. Хариет Лиймън. А другият свидетел изглежда е бил някой си Джеймс Дженкинс. Заминал за Австралия. А за Олга Симеонов последното, което се знае, е, че си е заминала за Чехословакия или откъдето е дошла. Всички изглежда са заминали нанякъде.
— Според вас доколко може да се разчита на тази госпожа Лиймън?
— Не мисля, че е съчинила всичко, ако това имате предвид. Смятам, че е подписала нещо, проявила е любопитство и се е възползвала от първата възможност да разбере какво е подписала.
— Може ли да чете и да пише?
— Предполагам. Но понякога хората не умеят да разчитат почерците на стари дами, защото са доста особени. Ако по-късно е имало слухове за това завещание или допълнение, тя може да е помислила, че става дума за онзи документ с нечетливия почерк.
— Един истински документ — каза Поаро. — Но е имало и едно подправено допълнение.
— Кой твърди това?
— Адвокатите.
— Може изобщо да не е било фалшиво.
— Адвокатите държат особено много на тези неща. Били са готови да се явят в съда с експерти графолози за свидетели.
— Е, добре. Тогава не е трудно да се разбере какво е станало, нали?
— Кое не е трудно? Какво е станало?
— Ами да кажем, че на другия ден, или няколко дни по-късно, или дори след седмица, госпожа Луелин-Смит се е поспречкала със своята предана компаньонка или пък е имало сладко помирение между нея и племенника й Хюго или племенницата й Роуина, тя скъсва завещанието или написаното на ръка допълнение или изгаря всичко.
— А след това?
— Е, след това, предполагам, възрастната жена умира и девойката се възползва от случая и написва ново допълнение, приблизително при същите условия и с почти същия почерк като на госпожа Луелин-Смит, подправяйки и двата подписа на свидетелите колкото може по-сполучливо. Вероятно е познавала доста добре почерка на госпожа Лиймън. Сигурно го е виждала на някоя здравна карта или нещо подобно и го е имитирала, мислейки, че никой от двамата няма да отрече, че е бил свидетел на завещанието, и че всичко ще мине гладко. Но фалшификацията не се оказва достатъчно сполучлива и така започват неприятностите.
— Ще ми позволите ли, мадам, да използвам телефона ви?
— Ще ви разреша да използвате телефона на Джудит Батлър.
— Къде е приятелката ви?
— О, тя отиде на фризьор, а Миранда е на разходка. Отивайте, телефонът е в стаята.