— Като Олга ли?
— Да, като Олга.
— Лесли беше ли приятел на Олга?
— О, ето накъде биете. Да, беше. Не мисля, че госпожа Луелин-Смит е знаела нещо за това. Олга беше доста внимателна, струва ми се. Тя говореше сериозно за някого, за когото щяла да се омъжи някой ден в нейната страна. Не зная дали беше вярно, или си го беше съчинила. Както казах, младият Лесли беше привлекателен млад мъж. Не зная какво намираше в Олга — тя не беше много красива. Все пак — той се замисли — у нея имаше някаква жизненост. На един млад англичанин това може да се е сторило привлекателно. Във всеки случай Лесли поне е мислел така, а това не се харесваше на другите му приятелки.
— Много интересно — каза Поаро. — Помислих си, че вие може да ми дадете известни сведения, които ми трябват.
Майкъл Гарфийлд го погледна любопитно.
— Защо? За какво става въпрос? Каква роля играе тук Лесли? Защо е това ровене в миналото?
— Има неща, които човек иска да знае. Да знае как са станали някои неща. Аз се връщам още по-назад, преди времето, когато тези двамата — Олга Симеонов и Лесли Фериър са се срещали тайно, без госпожа Луелин-Смит да знае.
— Да, но аз не съм сигурен в това. То е само, как да кажа, то е само моя идея. Доста често ги срещах, но Олга никога не е споделяла с мен. Що се отнася до Лесли Фериър, едва го познавах.
— Бих искал да се върнем малко назад. Той е имал, доколкото зная, известни проблеми в миналото си.
— Имаше нещо такова. Е, поне така се говореше тук. Господин Фулъртън се зае с него и се надяваше да направи от Лесли почтен човек. Старият Фулъртън си го бива.
— Обвинението срещу Лесли, струва ми се, е било за фалшифициране.
— Да.
— Било е първо нарушение, имало е и смекчаващи вината обстоятелства. Болна майка, баща пияница или нещо от този род. Във всеки случай се отървал леко.
— Не съм чувал някакви подробности. Изглежда, отначало всичко е минало добре за него, но после дошла финансова проверка и го разкрили. Не съм много наясно. Това са само слухове, фалшифициране. Да, в това беше обвинен, във фалшифициране.
— И когато след смъртта на госпожа Луелин-Смит нейното завещание е трябвало да бъде представено за официално утвърждаване, се е разкрило, че е фалшифицирано.
— Да, разбирам мисълта ви. Вие смятате, че тези две неща имат връзка помежду си.
— Един човек, който, така да се каже, е постигнал известни успехи във фалшифицирането. Един човек, сприятелил се с девойка, която, ако едно завещание се приеме без проблеми, би наследила по-голямата част от огромно богатство.
— Да, да, така е.
— А тази девойка и мъжът, който вече е имал зад гърба си опит за фалшифициране, били големи приятели. Той се отказал от момичето си и вместо това се е обвързал с една чужденка.
— Според вас фалшифицирането на онова завещание е било дело на Лесли Фериър, така ли?
— Съществува известна вероятност, нали?
— За Олга се говори, че е била способна да имитира доста добре почерка на госпожа Луелин-Смит, но това винаги ми се е струвало не особено силен аргумент. Тя е писала писма на ръка вместо възрастната дама, но не смятам, че почеркът й е бил толкова сходен. Поне не достатъчно, за да издържи проверка. Но ако тя и Лесли са действали заедно, това вече променя нещата. Смея да твърдя, че той е бил способен достатъчно добре да изпипа нещата, като освен това явно е бил и доста самоуверен, че номерът му ще мине. Но в такъв случай сигурно е бил уверен и когато е извършил първото си провинение, но е сгрешил тогава, а, предполагам, сгрешил е и този път. Предполагам, че когато се е вдигнал шум около тази работа, когато адвокатите са започнали да създават неприятности и трудности, когато извикали експерти да изследват нещата и когато те започнали да задават въпроси, изглежда, тя е загубила самообладание и се е скарала с Лесли. И тогава е изчезнала, надявайки се, той да опере пешкира. — Той тръсна глава. — Защо сте дошли да ми говорите подобни неща тук, в моята красива гора?
— Исках да зная.
— По-добре е да не знаете. По-добре е никога да не узнаете. По-добре е да оставите нещата такива каквито са, а не да си навирате носа и да ровите.
— Вие желаете красота — каза Еркюл Поаро. — Красота на всяка цена. А за мен това е истината. Винаги истината.
Майкъл Гарфийлд се изсмя:
— Вървете при вашите приятели полицаи и ме оставете тук, в моя рай. Махнете се от мен, Сатана.