— И въпреки това вие нищо не ми казахте? Не споменахте кого сте видели дори и след като бе намерен трупът?
— Да. Аз… о, не можех. Той е… вижте, той е или по-скоро беше едно момченце. На десет, най-много на единайсет години и искам да кажа, че според мен той не е знаел какво върши, не би могъл да е виновен. Не може да бъде държан морално отговорен. Винаги е бил твърде странен и помислих, че ще трябва да бъде лекуван. Да не се оставя всичко в ръцете на полицията. Да не го изпращат в изправителен дом. Помислих, че ако е необходимо, би могло да се уреди специално лечение за него. Аз… аз исках за добро… Трябва да ми повярвате — имах добри намерения.
Тъжни думи, помисли си Поаро, думи, които се нареждаха сред най-тъжните в света. Госпожа Дрейк, изглежда, прочете мислите му.
— Да — каза тя. — Направих го за добро. Имах добри намерения. Човек винаги мисли, че знае кое е най-добро за другите, но не е така. Защото, вижте, причината да е изглеждал толкова потресен, трябва да се е дължала или на това, че е видял убиеца или че е видял нещо, което би могло да уличи убиеца. Нещо, което е накарало убиеца да се почувства в опасност. И така, той е издебнал момента, когато момчето е било само, и тогава го е удавил в потока, за да не проговори, за да не го издаде. Ако аз само бях проговорила, ако бях казала на вас или на полицията, или на някого, но аз си въобразявах, че зная най-добре.
— Едва днес — проговори Поаро, след като бе седял мълчалив миг или два, наблюдавайки как жената се опитва да потисне риданието си — научих, че напоследък Леополд разполагал със страшно много пари. Явно някой му е плащал, за да мълчи.
— Но кой, кой?
— Ще разберем. Ще разберем, при това много скоро.
Двайсет и втора глава
Не беше много обичайно за Еркюл Поаро да търси мнението на други. Обикновено той бе напълно доволен от своето собствено мнение. Въпреки това имаше моменти, когато правеше изключение, и сега беше точно така. Двамата със Спенс имаха кратък разговор, след това Поаро се свърза с една фирма за коли под наем и след кратък разговор с приятеля си инспектор Раглън отпътува. Беше наел кола да го закара в Лондон, но по пътя се отби в Елмс. Каза на шофьора, че няма да се бави — най-много четвърт час — и поиска среща с госпожица Емлин.
— Съжалявам, че ви безпокоя в този час. Сигурно в момента се храните.
— Е, благодаря ви, мосю Поаро, че поне сте се сетили за това, а съм сигурна, че не бихте ме обезпокоили без сериозна причина.
— Много сте любезна. Ще бъда откровен. Имам нужда от вашия съвет.
— Наистина ли? — На лицето й се изписа изненада. В действителност изненадата й доста красноречиво граничеше с недоверие. — Твърде необичайно за вас, мосю Поаро. Не се ли задоволявате обикновено със собственото си мнение?
— Да, разбира се, но за мен би било голяма подкрепа, ако някой, чието мнение уважавам, е съгласен с мен.
Тя не отговори, а само го изгледа въпросително.
— Зная кой е убил Джойс Рейнолдс — заяви той. — Според мен вие също знаете това.
— Не съм казвала подобно нещо — отговори госпожица Емлин.
— Да, така е. И това ме кара да мисля, че вероятно става въпрос само за мнение, нали?
— Или предположение? — попита тя, като тонът й бе по-хладен от когато и да било.
— Бих предпочел да не употребявам тази дума. Бих предпочел да кажа, че вие имате определено мнение.
— Много добре тогава. Приемам, че имам определено мнение. Но това не означава, че ще го изкажа пред вас.
— Това, което искам да направя, мадмоазел, е да напиша четири думи на лист хартия. Просто ще ви попитам дали сте съгласна с четирите думи, които съм написал.
Госпожица Емлин стана. Отиде до бюрото си, взе лист хартия и го подаде на Поаро:
— Заинтригувахте ме. Четири думи.
Детективът бе извадил писалка от джоба си. Написа нещо на листа, сгъна го и й го подаде. Тя взе листа, разгъна го и се вгледа в написаното.
— Е? — попита Поаро.
— За две от думите съм съгласна. За другите две е по-трудно. Нямам доказателства, а и наистина не се бях сетила за това.
— Но за първите две думи имате определено доказателство, нали?
— Мисля, че да.
— Вода — замислено произнесе Поаро. — Веднага щом сте чули това, сте разбрали. Аз също, още щом чух тази дума. Вие сте сигурна, сигурен съм и аз. А сега пък — продължи той, — имаме и удавено момче в един поток. Чухте ли?