— Ами като че ли всичко се случваше отново. Този път беше един зелен кълвач. Аз стоях много тихо и го наблюдавах иззад едни храсти. И онези двамата седяха там и си говореха за някакъв гръцки остров. Тя каза нещо такова: „Всичко е подписано. Наш е. Можем да отидем там, когато поискаме. Но по-добре е да се позабавим още малко, да не насилваме нещата.“ И после кълвачът отлетя и аз мръднах. И тя каза: „Шшт! Тихо — някой ни наблюдава.“ Точно така го беше казала и преди и лицето й имаше същия израз. Аз пак се изплаших и си спомних. Този път вече разбрах. Разбрах, че бях видяла убийството и че те бяха носили труп, за да го скрият някъде. Аз не съм малка и разбрах какво означават тези неща — кръвта, ножът, неподвижното тяло…
— Кога беше това? — попита главният полицейски началник.
Миранда се замисли за момент.
— Миналия март — точно след Великден.
— Можеш ли да кажеш кои бяха тези хора, Миранда. Видя ли лицата им?
— Разбира се.
— Кои бяха те?
— Госпожа Дрейк и Майкъл… — В думите й не прозвуча обвинение. Гласът й беше спокоен, с някаква нотка на почуда, но изразяваше убеденост.
Полицейският началник попита:
— Не си казала на никого. Защо?
— Мислех… Мислех, че е жертвоприношение.
— Кой ти внуши такова нещо?
— Майкъл. Той каза, че жертвоприношенията били необходими.
Поаро внимателно попита:
— Ти обичаше ли Майкъл?
— О, да — отвърна момичето. — Много го обичах.
Двайсет и седма глава
— Най-после ви докарах тук — каза госпожа Оливър. — Искам да узная абсолютно всичко. — Тя изгледа Поаро и попита строго: — Защо не дойдохте по-рано?
— Моите извинения, мадам. Бях много зает да помагам на полицията при разследването.
— Това не е извинение. Какво, за бога, ви накара да помислите, че Роуина Дрейк е замесена в убийство? Никой друг не би го и сънувал.
— Беше много просто, веднага щом открих най-уличаващия факт.
— И какво наричате „най-уличаващ факт“?
— Вода. Трябваше ми някой, който е бил на забавата и е бил мокър, а не е трябвало да бъде мокър. Убиецът на Джойс Рейнолдс непременно трябва да е бил мокър. Ако натискаш главата на едно енергично дете в кофа, пълна с вода, неминуемо ще има боричкане, разплискване и непременно ще се намокриш. Затова трябва да се случи нещо, което да ти осигури невинно обяснение за това как си се намокрил. Когато всички са се събрали в столовата за играта „Огнения змей“, госпожа Дрейк завежда Джойс в библиотеката. Ако домакинята те покани да я придружиш, естествено е да отидеш. И, разбира се, Джойс не е подозирала нищо. От Миранда е знаела само, че някога е видяла убийство. И така Джойс бива убита и дрехите на убийцата били мокри. Трябвало е да се намери причина за това и тя се заела с нейното измисляне. Имала е нужда от свидетели, които да са я видели как се е намокрила. Чакала на площадката с огромна ваза с цветя, пълна с вода. След време госпожица Уитъкър излиза от стаята на играта „Огнения змей“ — там било горещо. Госпожа Дрейк, преструвайки се на уплашена, изпуска вазата, като преди това я накланя към себе си, за да се разлее върху нея, преди да падне долу и да се строши. Тя изтичва долу и двете с госпожица Уитъкър събират стъклата и цветята, като госпожа Дрейк изразява съжалението си за загубата на красивата ваза. Успяла да остави у другата жена впечатлението, че е видяла нещо или някой да излиза от стаята, където е било извършено убийството. Уитъкър приела това буквално, но когато го споменала пред госпожица Емлин, тя се досетила за действително интересния момент в случката и накарала Уитъкър да ми разкаже цялата история. И така — каза Поаро, засуквайки мустака си — аз също знаех кой е убиецът на Джойс.
— Значи Джойс изобщо не е видяла никакво убийство!?
— Но госпожа Дрейк не го е знаела. Тя винаги е подозирала, че някой е бил в Куори Уд, когато двамата с Майкъл Гарфийлд са убили Олга Симеонов, и може да е видял какво е станало.
— Кога разбрахте, че е била Миранда, а не Джойс?
— Веднага щом здравият разум ме принуди да приема всеобщото мнение, че Джойс е била лъжкиня. Тогава остана Миранда. Тя често е ходела в Куори Уд, за да наблюдава птички и катерички. Джойс била, както Миранда ми каза, най-добрата й приятелка. Тя каза: „Ние си споделяхме всичко.“ Миранда не е била на празненството, така че склонната към лъжи Джойс могла да използва разказаната от приятелката й история, че някога е видяла извършване на убийство — най-вероятно за да направи впечатление на вас, мадам — известната писателка на криминални романи.