— Отведи ги на юг! Искам до шест минути всички наши войници да са на поне четвърт миля оттук. Който се забави, ще загине!
Зейн разбираше, че подобна заповед не подлежи на обсъждане или възражения, и се зае да я изпълнява. Заповедта светкавично бе предадена по редовете и докато предната линия на войниците усили натиска си върху демоните, тези зад тях започнаха бързо отстъпление.
— Ето един момент, в който стрелци щяха да ни свършат добра работа — въздъхна Каспар. — Но не се сетихме да вземем и стрелци…
— Прав си — каза Пъг, вдигна ръка и от нея излетя кълбо от червеникава светлина. Това беше сигнал, за който бяха предупредени всички магьосници на бойното поле — но не и ако битката се развива в тяхна полза. И все пак беше уговорена заповед за отстъпление.
Магьосниците, които умееха да летят, се издигнаха над земята, като хвърляха огнени кълба и разстилаха пламтящи прегради. Други се покатериха на стените и оттам почнаха да обстрелват демоните с жезли и вълшебни пръчици.
Пъг също бе недоволен от необходимостта да отстъпят. Почти бяха отблъснали Демонския легион и беше сигурен, че ако разполага с достатъчно време, за да разгледа портала, ще знае как може да го обезвреди, без да разрушава самата машина.
Но желанията на човек са едно, а необходимостта обикновено съвсем друго. Той прати на Магнус мислен въпрос:
„В безопасност ли си там долу?“
„Качвам се горе. Подземието е достатъчно дълбоко, за да опази останалите, но аз може би ще трябва да ви помогна с Дахун“.
Пъг знаеше, че няма смисъл да спори. Синът му бе прав. За един кратък миг той овладя надигащия се страх, защото не забравяше, че е обречен да види сина си мъртъв, както бе станало с майка му и брат му, и се питаше дали не е настъпил моментът. Издигна се нагоре и докато се присъединяваше към общото изтребление на демоните, отправи една кратка молба поне днес синът му да бъде пощаден.
Войниците на Каспар бяха най-добре обучената и дисциплинирана армия, която Пъг бе виждал, макар че повечето не бяха имали възможност да се готвят заедно. Те отстъпиха бързо, но без да нарушават реда, като оставиха няколко магьосници да задържат демоните. Щетите, които бяха нанесли на демонското войнство, бяха толкова сериозни, че дори сега нито едно от чудовищата не понечи да ги последва.
Магнус изникна във въздуха до баща си и каза:
— Татко, виждам, че си се понаучил да летиш!
Летенето бе сред уменията, които Миранда владееше до съвършенство, докато Пъг винаги се бе затруднявал с него. Тъй като в последно време бе особено горд с успехите си в тази насока, той не сдържа усмивката си, докато отвръщаше:
— Не мога да ти позволя да си по-добър от мене в каквото и да било, нали?
Магнус също направи опит да се засмее, но виждаше, че баща му е много разтревожен, и се опита да го успокои:
— Всичко ще е наред, татко.
Двамата изстрелваха потоци от разрушителна енергия, създавайки смъртоносна завеса между демоните и отстъпващите войници.
— Сега ще стане опасно — каза Пъг, когато и последните войници се обърнаха и побягнаха.
Само магичната стена от огън и пукаща енергия удържаше демоните и Пъг извика на Магнус:
— Кажи на Амиранта да прави каквото ще прави.
И Магнус прати вест на чародея.
Гласът на Магнус отекна в съзнанието на Амиранта:
„Баща ми каза, че до две минути районът ще е очистен“.
— Две минути — обяви Амиранта на останалите.
— Добре — прокънтя гласът на Беласко. — Защото се уморих да удържам това чудовище. — Чу се тих смях, в който се долавяше болка и гняв. — Братко, може би сега му е времето да си кажем, че имаше моменти в живота ни, когато и двамата попрекалихме.
Амиранта огледа помещението. Джим все така бе готов да пререже гърлото на Беласко, Сандрина да го халоса по главата с боздугана, а двамата елфи — да го впримчат със заклинания, ако се опита да се изправи.
— Като се има предвид, че тук са се събрали петима, които не биха имали нищо против да ти видят сметката, а ти си вкопчен в умствена война с демонски крал, излагайки на риск живота на хиляди… Да, мога да се съглася с оценката ти за прекаляване.
— Е, бих ти казал, че съжалявам, но и двамата ще знаем, че това е лъжа. — В гласа на Беласко се долавяше стаена злоба. — Но може и да се окажеш прав.