— За какво? — попита чародеят.
— Че съм луд. Не съм сигурен, защото винаги съм се чувствал по този начин. Зная, че Сиди беше безумец, но това не бе тайна за никого. Чак сега обаче си давам сметка, че много от нещата, които направих… Не ме разбирай погрешно, скъпи братко, все още не давам пукната пара за стореното, но осъзнавам, че трябва малко да ми е хлопала дъската, за да се опитвам. Може би се мислех за твърде хитър… — Чу се призрачен смях. После изведнъж тонът на Беласко се промени: — Започва се! Трябва да го направите сега!
Амиранта кимна, а Гуламендис съобщи:
— Ще задържа демона вътре още няколко минути.
— А аз мога да укротя брат ти, Амиранта — допълни Сандрина.
— Започвайте — нареди Амиранта.
— Е, всичко ти добро, братко — произнесе гласът на Беласко. Амиранта завъртя учудено глава, защото през целия им съвместен живот Беласко никога не му бе пожелавал какъвто и да било успех. Сякаш разбрал това, Беласко добави: — Защото ако не успееш, аз със сигурност ще загина.
След което дойде време за заклинанията.
Демоните се гърчеха под огнените атаки на магьосниците, които ги бяха заобиколили. Пъг по-скоро усещаше, отколкото виждаше, че някои от магьосниците на стената са напълно изтощени, изстискали докрай магичните си запаси. Само Магнус изглеждаше почти бодър.
Вълна от енергия премина нагоре по стените на четирите кули и внезапно във въздуха изникна полупрозрачна фигура.
Дахун бе висок над двайсет стъпки, с масивен мускулест торс и огромни крака, а зад гърба му се подаваше покрита с люспи гущеровидна опашка. Черните му крачища и опашката преминаваха в червената оцветка на корема, която ставаше алена на гърдите. Лицето му бе изкривено от болка, сякаш прехвърлянето от демонското царство беше придружено с огромни мъчения. Той нададе рев — мощен зловещ тътен. Очите му бяха непрогледни черни сфери, широко разтворени и търсещи, и докато поклащаше настрани човешката си глава, косата му се люлееше над раменете. Челото на демонския крал бе обхванато от златен обръч, украсен с грамаден черен камък, който изпускаше пурпурна светлина. Пръстите на лявата му ръка завършваха с черни нокти и се свиваха лекичко, сякаш нямаха търпение да сграбчат човешка плът. От кръста надолу носеше обшита с метални плочи пола, прихваната с кръстосани на гърдите презрамки, в чийто център сияеше златна емблема.
— Сега! — извика Пъг на Магнус и двамата освободиха едновременно цялата магична енергия, с която разполагаха.
От ръцете им се стрелнаха два снопа трепкаща ослепителна светлина и попаднаха право в гърдите на чудовището. Дахун потрепери и започна да пада назад, разперил ръце, сякаш се опитваше да се задържи.
— Не! — изтръгна се от устата му една-единствена дума.
Докато се сриваше между четирите кули, от тялото му изригнаха пурпурни светкавици, които се удариха в стълбовете над него. Демонският крал изкрещя от болка и гняв, размаха ръце и се опита безуспешно да се улови за най-близката кула, за да не полети надолу в ямата.
— Разруши кулите! — извика Път на Магнус и се съсредоточи върху демона, докато синът му се зае да събаря кулите.
Сноповете искряща енергия караха тялото на демона да изпуска облаци дим и миг след това Дахун рухна между две от кулите. Жалостив вик се изтръгна от гърлото на демона в мига, когато докосна земята.
Макар повечето магьосници да бягаха, неколцина от най-силните бяха останали на стената, за да подпомогнат с магични удари работата на Пъг и Магнус. Младият магьосник се пресегна с ума си, търсейки слабото място в конструкцията на кулата, която бе най-близко до баща му, и веднага щом откри ключовия камък, прати един силен сноп енергия да го изпепели. Цялата кула се разклати и започна да се разпада. Докато се рушеше, отвътре се надигнаха мощни зеленикави вихри, като побъркани смерчове, кръжащи из нощното небе.
Дахун нададе предсмъртен вик, докато изгубилите равновесие сили в ямата разтърсваха всичко наоколо с оглушителни експлозии и изстрелваха светкавици и кипящи мълнии. Пъг почувства нарастващата топлина и вдигна защитна преграда пред себе си и Магнус.
Сега им оставаше само да гледат.
Дахун се гърчеше на земята, отваряше уста като изхвърлена на суша риба. Тялото му бе обхванато от конвулсии, около него ревяха разпалени огньове. Краката и опашката му все още висяха над ямата и бяха започнали да димят и да се напукват и това породи нови болезнени викове. Но чудовището не можеше да помръдне.