— Въпросът обаче е защо Дахун се опитваше да се промъкне в нашия свят с толкова малки сили? — попита Джим. — Или, по-скоро, защо му е трябвало да се занимава с магия, убийства и кланета в такива мащаби? Защо просто не е обсебил Беласко в момент, когато никой не би могъл да го заподозре, или не се появи тук като останалите демони, за да разкъсва всичко, което се изправи пред очите му?
— Това е сърцевината на загадката — потвърди Гуламендис.
— Имам една теория — обади се Амиранта.
— Да я чуем — предложи Джим и се облегна в креслото. Брадата му бе набола и Сандрина не се съмняваше, че когато се появи отново на крондорските улици, ще е придобил онзи престъпен изглед, така необходим за прикритието му. Някой ден може би щеше да му прости за ролята, която бе изиграл в един мъчителен период от живота й, но никога нямаше да забрави какво бе направил.
— Дахун е бягал — рече Амиранта. — Дошъл е тук, за да се скрие.
Пъг и Магнус се спогледаха, а Гуламендис каза:
— Това би могло да обясни много неща.
— От какво да се скрие? — попита Брандос. — Срещал съм доста демони в живота си и зная поне, че не са от плашливите.
— Виж, това не знам — призна Амиранта.
— Може би от другите крале? — подхвърли Ларомендис.
— Може би — каза Пъг. — Но се съмнявам.
Всички се обърнаха към него.
— Нещо друго се спотайва зад всичко това, някаква по-дълбока причина за нещастията, спохождащи нашия свят още отпреди да сме се появили на него. — Пъг въздъхна тежко. — Рано или късно ще се прояви, ала докато това стане, можем само да се гордеем с тази победа и да се питаме колко дълго ще се наслаждаваме на извоювания мир, преди да се наложи да се готвим за следващото нападение.
— Сигурен ли си, че ще има следващо нападение? — попита Сандрина.
— Колкото съм сигурен във всичко останало — отвърна Пъг.
Възцари се мълчание.