Борн залитна, блъсна се странично в кабината. Миг по-късно краищата на вилките пробиха боядисаната стомана от двете му страни и го приковаваха на място. Той се опита да се мушне отдолу, но не успя. Беше хванат здраво между двете вилки.
Опита се да се окопити, да забрави за болката, толкова омаломощаваща, че блокираше всичките му мисли. После милиционерът натисна газта и мотокарът тръгна напред. Остриетата се забиха още по-дълбоко в страничната част на кабината. Още секунда и Борн щеше да бъде смазан между мотокара и камиона.
Двайсет и първа глава
Борн изпусна въздуха си и се извърна. Същевременно притисна ръцете си към хоризонталните вилки, повдигна горната част на тялото си, после краката си над нивото на остриетата. Стъпи с разтворени крака върху металния праг отпред на кабината и се прехвърли върху предния капак.
Милиционерът включи мотокара на заден в опит да събори Борн, но вилките бяха пробили кабината и сега нещо там ги държеше здраво.
Видял удобна възможност, Борн се хвърли към пролуката. Милиционерът изтегли пистолета си, прицели се, но преди да успее да дръпне спусъка, Борн го изрита, носът на обувката му закачи лицето на милиционера и му счупи челюстта.
Борн грабна пистолета и нанесе още един удар в слънчевия сплит на мъжа, при което онзи се преви одве. Борн се обърна, скочи на земята и усети как отляво го пронизва остра болка.
Щом успя да се окопити, прескочи блокадата и се втурна през малка горичка, като за нула време излезе от другата й страна. Докато стигне до пътя, на няколко километра извън милиционерския обръч, беше задъхан и изтощен. Но там го посрещна очуканата шкода с отворени врати, вътре седеше Сорая и го гледаше с притеснение. Тя не го изпускаше от очи, докато той влезе вътре и затръшна вратата след себе си. Сорая включи на скорост и шкодата подскочи напред.
— Добре ли си? — попита го, докато очите й се местеха от него към пътя пред тях. — Какво, по дяволите, стана?
— Трябваше да премина към план В. А след това и към план Г.
— Нямаше такива варианти.
Борн се облегна назад.
— Именно.
С пристигането си в Иличовск, в чието небе започваха да се събират мрачни облаци, Лърнър пожела да отидат на кея при фериботите.
— Искам да проверя първия заминаващ ферибот, защото той се е насочил натам.
— Не ми се вярва. — Доктор Павлина управляваше колата през страничните улици към пристанището с увереността на човек, който го е правил много пъти преди това. — Пристанището си има поликлиника. Повярвайте ми, Борн има нужда от грижи, каквито би могъл да получи само в болница.
На Лърнър, който никога не бе получавал заповед от жена, не му се понрави идеята да приеме предложението на доктор Павлина. Всъщност не му се нравеше и това тя да го вози. Но за момента беше оправдано. Това обаче не означаваше, че нейната компетентност не го беше хвърлила в мрачно настроение.
Иличовск представляваше огромен градски пейзаж от ниски, равни, грозни сгради, огромни складове и силози, хладилни складове, терминали за контейнери и чудовищно високи кранове „Такраф“, носещи се из пристанището. На запад риболовни траулери стояха закотвени за разтоварване или за ремонт. Пристанището беше построено като дъга около естествен залив на Черно море. Състоеше се от седем комплекса за обработване на товари. Пет от тях бяха специализирани в области като стомана и чугун, тропически масла, дървесина, зеленчуци и течни масла. Един бе огромен силоз за зърно. Седмият бе за фериботи и „ро-ро“ съдове10. Ро-ро бе съкращение от „roll on-roll off“ което означаваше, че в централното пространство се помещаваха огромни контейнери от железопътни композиции и от влекачи, които бяха докарвани на ферибота и трупани във вътрешността му. Над това пространство бе отделението, което приютяваше пътниците, капитана и голяма част от екипажа. Основният недостатък в дизайна на ферибота бе неговата нестабилност. Два-три сантиметра вода в товарното отделение бяха достатъчни, за да започне да се клати и да потъне. Въпреки това никой друг морски съд не изпълняваше функциите му толкова ефективно, така че ро-ро съдовете продължаваха да бъдат използвани в цяла Азия и Близкия изток.
10
Морски съдове с вградени рампи, предназначени за превоз на автомобили, камиони и жп вагони, които се товарят на собствен ход, без използването на кран. — Бел.прев.