Дорф, който бе виждал хора като него да извършват геройства и да умират в битка, вдигна сателитния си телефон „Турая“.
— Чакаме потвърждение.
Бяха се срещнали на опърлено от слънцето плато източно от Ел Гейда. Градът трептеше на сутрешната мараня, преброждан от неуморния вятър, заобиколен от планини и пустиня. Високи облаци, разпокъсвани от ветровете, се носеха по безбрежното синьо небе. Измазаните сгради на по десет–дванайсет етажа напомняха кутии с правоъгълни прозорци. Времето изглеждаше спряло, сякаш историята никога не бе продължила напред.
Двата военни отряда на платото мълчаха, бяха нащрек, напрегнати, готови за задачата, която знаеха, че предстои съвсем скоро. Те разбираха какъв е залогът. Всеки от тях бе готов да даде живота си, за да гарантира безопасността на страната си.
Докато чакаха, Дорф извади джипиеса си и показа на колегата си от морските пехотинци предполагаемата мишена, разположена на по-малко от сто километра на югозапад от сегашната им позиция.
Телефонът „Турая“ иззвъня. Дорф го постави на ухото си и слуша, докато мъжът, когото той смяташе за Мартин Линдрос, потвърди координатите, отбелязани предварително на джипиеса на Дорф.
— Да, сър — каза той спокойно в телефонната слушалка. — Очаквано време на пристигане: двайсет минути. Можете да разчитате на нас, сър.
Като прекъсна връзката, той кимна на Лаури. Двамата едновременно дадоха заповеди на хората си, които мълчаливо се качиха на четирите хеликоптера „Чинук“. Секунда по-късно перките се задвижиха, ускорявайки оборотите. Бойните хеликоптери се издигнаха два по два, съпътствани от големи облаци прах и пясък, които се завъртяха нагоре под формата на фин воал, който отчасти ги скри, докато не се издигнаха по-високо. След това се наклониха леко напред и поеха курс на югоизток.
Във Военната зала на петдесет метра под приземния етаж на Белия дом кипеше трескава активност. Плоските плазмени екрани показваха сателитни снимки на Южен Йемен — от общ план до конкретни топографски обекти и местности от района на Ел Гейда. Други представяха триизмерни картини на района около целта и придвижването на четирите хеликоптера „Чинук“.
Присъстващите бяха горе-долу същите, които се бяха събрали и за да въртят на шиш Стария: президентът; шефът на военното разузнаване Лутър Лавал, придружаван от двама свои генерали; министърът на отбраната Холидей; съветникът по националната сигурност и Гундарсън от Международната агенция за атомна енергия. Липсваше само Джон Мюлер.
— Десет минути до контакта — каза Стария. Имаше слушалка на главата си и беше свързан с кодирания комуникационен канал на командир Дорф.
— Припомнете ми отново — какви оръжия носи ударният отряд — провлачи министър Холидей от мястото си вляво на президента.
— Тези хеликоптери „Чинук“ са специално проектирани за нас от „Макдонъл Дъглас“12 — отвърна монотонно Стария. — Всъщност приличат повече на бойните хеликоптери „Апачи“ на същата компания, отколкото на стандартния „Чинук“. Както „Апачи“, те са оборудвани със система за локализация и прехващане на цели и лазерно насочване. Нашите хеликоптери „Чинук“ могат да удържат на попадения на 23-милиметрови снаряди. Що са отнася до нападателните оръжия, те носят пълен комплект противотанкови ракети „Хелфайър“, три автоматични оръдия М230 с 30-милиметрови снаряди и 12 ракети „Хидра 70“, които се изстрелват от установка М261. Ракетите са снабдени с неотделяеми бойни части с контактни взриватели или с многофункционални дистанционни взриватели.
Президентът се засмя някак твърде високо.
— Такива подробности би трябвало да задоволят дори теб, Бъд.
— Простете, господин директор — настоя Холидей, — но аз съм притеснен. Не споменахте нищо за сериозния пробив в сигурността във вашата централа.
— Какъв пробив? — Президентът изглеждаше озадачен, след това лицето му се наля с кръв. — За какво говори Бъд?
— Бяхме засегнати от компютърен вирус — отвърна директорът спокойно. Как, по дяволите, е разбрал за вируса? — Нашите компютърни специалисти ни увериха, че целостта на централния сървър не е нарушена. Нашата защитна система „Сентинел“ се погрижи за това. В момента прочистват системата.
— На ваше място, господин директор — не се отказваше министърът, — за нищо на света не бих подценявал какъвто и да е електронен пробив в сигурността на агенцията. Не и когато тези проклети терористи ни дишат във врата.