Борн прибра пистолета „Макаров“. Не можеше да си позволи да използва огнестрелно оръжие. Шумът сигурно щеше да докара всички останали терористи на бегом в пещерата. Изправи се, застанал стабилно на краката си. Стиснал сталагмита в едната си ръка, с другата изтегли ножа с извито острие. Хвърли го с премерен жест и той се заби до дръжката в гърба на задния пазач, който бе обърнат наляво. Когато другият се завъртя, Борн хвърли сталагмита като копие и прониза терориста в гърлото. Онзи направи няколко трескави движения с ръце към врата си, докато падаше. След това се срина върху другаря си.
Третият вече се бе обърнал, насочвайки своя „Ругер“ към Борн, който веднага вдигна ръце и тръгна към него.
Терористът му каза да спре на арабски.
Но Борн вече се беше втурнал в спринт. В следващия миг вече беше при ококорения от изненада мъж и избутваше дулото на ругера настрана. Фрасна го с длан в носа, при което се разхвърча кръв и парчета хрущяли. Следващият удар на Борн беше по ключицата на мъжа, която също стана на парчета. Терористът се свлече на колене, олюлявайки се. Борн изби оръжието от ръцете му и го фрасна с приклада в слепоочието. Онзи падна тежко и повече не помръдна.
Борн вече вървеше към Линдрос и в следващия миг преряза въжетата, които връзваха ръката и глезена му. Изправи приятеля си на крака и махна превръзката от устата му.
— Беше лесно — каза той. — Добре ли си?
Линдрос кимна.
— Окей. Да изчезваме оттук.
Докато побутваше Линдрос обратно по пътя, по който бе дошъл, Борн отвърза китките му. Лицето на Мартин бе подпухнало и бледо, най-явните следи от мъченията му. На какви мъки на тялото и ума го беше подложил Фади? Борн неведнъж бе изтезаван и знаеше, че някои хора издържат повече от други.
Заобиколиха отчупения сталагмит и стигнаха до процепа.
— Ще трябва да се катерим — каза му Борн. — Това е единственият път навън.
— Ще се справя.
— Не се притеснявай, аз ще ти помагам.
Понечи да тръгва, но Линдрос го хвана за ръката.
— Джейсън, нито за миг не загубих надежда. Знаех, че ще ме намериш. Задължен съм ти и не знам дали някога ще мога да ти се отплатя напълно.
Борн го стисна за ръката.
— Трябва да вървим. Следвай ме.
Изкачването отне повече време от спускането. От една страна, катеренето бе много по-трудно и уморително. От друга, проблемът бе Линдрос. На няколко пъти Борн трябваше да спира, да се връща метър или два, за да помогне на приятеля си да премине през някое особено трудно място в пукнатината. А за да преминат през една от теснините, буквално се наложи да извлачи Линдрос.
Но най-после, след мъчителни трийсет минути, излязоха на козирката. Докато Мартин възстановяваше дишането си, Борн се изправи, за да прецени какво време ги очаква. Вятърът бе променил посоката си. Сега духаше от юг, но слабо. От небето падаше лек снежец. Древните демони на Рас Дежен бяха милостиви този път. Фронтът се беше отклонил.
Борн изправи Линдрос на крака и двамата започнаха мъчителното си пътуване към чакащия хеликоптер.
Единайсета глава
Ан Хелд живееше в двуетажна тухлена сграда на един хвърлей от Дъмбъртън Оукс в Джорджтаун. Зданието имаше черни кепенци, тъмносив покрив и спретнат жив плет отпред. Къщата бе собственост на покойната й сестра. Двамата със съпруга й Питър бяха загинали преди три години, когато техният малък самолет се бе разбил поради гъста мъгла, докато пътуваха към Мартас Винярд5. Ан наследи къщата, която иначе никога нямаше да може да си позволи.
Обикновено, прибирайки се късно нощем от ЦРУ, тя не усещаше липсата на Любовника си. Първо, директорът винаги й намираше предостатъчно работа в службата. По принцип той си беше работохолик, а откакто жена му го напусна преди две години, нямаше абсолютно никаква причина да си тръгва от офиса. И второ, щом се прибереше у дома, Ан все си намираше какво да довърши, докато накрая вземеше таблетка сънотворно, пъхаше се под завивката и изгасяше нощната лампа.
Все пак имаше и по-различни нощи — като тази, когато не можеше да спре да мисли за Любовника си. Липсваше й миризмата на тялото му, усещането за мускулестите му ръце и крака, движението на стегнатия му корем, опрян в нейния, невероятното усещане, когато се любеха. Празнотата в нея, причинена от неговото отсъствие, бе като физическа болка. Единственият лек за тази болка беше още повече работа или мъртвешки сън с помощта на хапчета.