— Можете ли да бъдете по-конкретен?
— Той потвърди самоличността на терориста Фади. Нарисува ми негов портрет — това е огромен пробив за нас. Дотогава Фади бе загадка. Мартин ми даде и името на дясната ръка на Фади — Абуд ибн Азиз.
Разпитващият му зададе още десетина въпроса, много от които се повтаряха, но бяха формулирани по друг начин. Борн търпеливо отговори на всички. Нищо не можеше да смути спокойствието му.
Разпитът свърши така внезапно, както бе започнал. Без да даде знак или обяснение, разпитващият изключи касетофона, взе го заедно с бележките си и напусна стаята.
Борн бе оставен да чака, само по едно време се появи друг агент, по-млад, за да донесе табла с храна. Той излезе, без да каже нито дума.
Часовникът на Борн показваше малко след шест вечерта — един цял ден, прекаран в разпити. Вратата най-после се отвори пак.
Борн, който мислеше, че е подготвен за всичко, остана много изненадан да види на прага директора, който втренчи немигащ поглед в него. По лицето на Стария Борн разчете противоречиви емоции. В края на краищата, му бе струвало много да дойде и сега това, което бе дошъл да каже, беше заседнало в гърлото му като рибена кост.
— Ти изпълни обещанието си — рече най-накрая. — Доведе Мартин у дома.
— Мартин ми е приятел. Не можех да го изоставя.
— Знаеш, Борн, не е тайна, че бих предпочел никога да не съм те срещал. — Стария поклати глава. — Но истината е, че си ми пълна загадка.
— И за самия себе си съм загадка.
Директорът примигна няколко пъти. След това се завъртя на пети и излезе, като остави вратата отворена. Борн предположи, че е свободен да си върви. И че това важи и за Мартин. Само това имаше значение. Мартин бе преминал през изтощителна серия от физически и психологически тестове. И двамата бяха преживели изпитанията в Студения дом.
Матю Лърнър, седнал на стола на директора на агенцията с кодово наименование „Тифон“, зад директорското бюро на „Тифон“, разбра, че нещо не е наред, в момента, в който чу ръкоплясканията. Извърна глава от компютъра, където разработваше нова система за каталогизиране на електронните файлове на „Тифон“.
Изправи се, прекоси кабинета на директора и отвори вратата. Там бе посрещнат от Мартин Линдрос, заобиколен от служители на „Тифон“, които се усмихваха, смееха, стискаха ентусиазирано ръката му и го аплодираха насърчително.
Лърнър едва можа да повярва на очите си. „Ето, идва Цезар“7, помисли си той горчиво. „Защо директорът не сметна за необходимо да ми каже, че се е върнал?“ Със смесица от неприязън и завист той гледаше „блудния“ шеф на „Тифон“ да се приближава бавно, триумфално към него. „Защо си тук? Защо не си мъртъв?“
С немалко усилие той изобрази усмивка на лицето си и протегна ръка.
— Всички славят завърналия се герой.
Линдрос отвърна на усмивката със същата облечена в стомана ирония.
— Благодаря, задето ми пазеше мястото, Матю.
Мина покрай Лърнър и влезе в кабинета си. Там, застанал неподвижно, се огледа.
— Какво, нима не сте пребоядисали? — Когато Лърнър го последва вътре, той добави: — Преди да се качиш горе, бих искал да получа кратък устен доклад за състоянието на нещата.
Лърнър направи, каквото поискаха от него, докато се захвана с неприятната задача да си събере личните вещи.
— Бих бил благодарен да намеря кабинета такъв, какъвто го оставих, Матю — рече Линдрос, след като го изслуша.
Лърнър се взря в него за частица от секундата, след което внимателно върна по местата им всички снимки, гравюри и спомени, които беше махнал с надеждата да не ги види никога повече. Като добър командир той знаеше кога да напусне бойното поле. Това определено беше началото на нова война.
Три минути след като Лърнър бе напуснал офисите на „Тифон“, телефонът на Линдрос иззвъня. Беше Стария.
— Обзалагам се, че се чувстваш добре зад това бюро.
— Нямаш си представа колко — каза Линдрос.
— Добре дошъл у дома, Мартин. И ти го казвам съвсем искрено. Потвърждението за намеренията на „Дуджа“, което си получил, е безценно…
— Да, сър. Вече изготвих поетапен план как да им попречим.
— Браво — каза директорът. — Събери екипа си и се заеми с мисията, Мартин. Докато кризата не приключи, твоята мисия е мисия на цялото ЦРУ. От този момент имаш неограничен достъп до всички ресурси на ЦРУ.