— Тогава защо си го поръчваше?
— Ти ми го поръчваше, а после го изяждаше вместо мен.
— Не си го спомням по този начин.
— Както кажеш, Узи.
До този момент двамата си бяха говорили бързо на френски. Навот се обърна към Олга и попита на английски:
— Не бихте ли се насладили на купичка хубав борш, госпожице Сухова?
— Аз съм рускиня. Защо, за бога, да идвам в Париж и да си поръчвам борш?
Узи погледна Габриел.
— Винаги ли е така дружелюбна? — попита той на иврит.
— Руснаците имат черно чувство за хумор.
— Обзалагам се, че е така. — Навот се загледа през прозореца към тясната уличка. — Това място се е променило, откакто напуснах Париж. Обичах да идвам тук винаги, когато имах няколко свободни часа. Беше като малка частица от Тел Авив, точно в центъра на Париж. Сега… — Поклати бавно глава. — Това е просто поредното място, където можеш да купиш дамска чанта или скъпи бижута. Вече не можеш да намериш тук даже хубави фалафели13.
— Кметът иска да бъде точно така — чисто и спретнато, с много модни магазини, плащащи високи наеми и високи данъци. Преди няколко месеца дори се опитаха да открият заведение на „Макдоналдс“, обаче кварталът се разбунтува. Горкият Жо Голденберг не можеше повече да поддържа ресторанта. Накрая наемът му беше триста хиляди евро на година.
— Нищо чудно, че кухнята му беше в безпорядък.
Навот се зачете в менюто. Когато отново заговори, тонът му определено не бе така сърдечен:
— Да видим дали правилно съм разбрал. Дойдох в Италия и ти наредих да се върнеш в Израел, защото смятаме, че животът ти може да е в опасност. Ти ми каза, че са ти нужни три дни, за да завършиш картината, и аз — като пълен глупак — се съгласих. Двайсет и четири часа по-късно научих, че си се измъкнал от телохранителите и си отишъл в Лондон да разследваш изчезването на Григорий Булганов — руския беглец номер едно. А тази сутрин получавам съобщение, че си пристигнал в Париж, придружен от руския беглец номер две — Олга Сухова. Пропуснах ли нещо?
— Наложи се да оставим котката на Олга в галерията на Ишърууд. Трябва да изпратиш някого от лондонската ни централа да я прибере. Иначе Джулиан може да я остави да избяга в Грийн Парк.
Алон извади писмото на Григорий от джоба на сакото си и го сложи на масата. Узи го прочете мълчаливо с непроницаемо изражение, после вдигна поглед.
— Искам да знам всичко, което си правил, докато беше в Англия, Габриел. Никакво спестяване или премълчаване, никакви изменения или съкращения. Разбираш ли?
Алон даде на Навот пълен отчет, като започна с първата си среща с Греъм Сиймор и завърши с опита за убийство пред вратата на Олга.
— Блокирали са ключалката?
— Беше майсторски свършена работа.
— Срамота е, че стрелецът не е разбрал, че си невъоръжен. Можел е просто да скочи от колата и да те убие.
— Не го мислиш наистина, нали, Узи?
— Не, но ми става по-добре, като го казвам. Доста немарливо за руска ударна група, не смяташ ли?
— Не е толкова лесно да убиеш някого от движеща се кола.
— Освен ако не си Габриел Алон. Когато ние набележим някого, той умира. Обикновено и при руснаците е така. Те са фанатици, когато става дума за планиране и подготовка.
Габриел кимна в знак на съгласие.
— Тогава защо са изпратили в Оксфорд двама аматьори?
— Защото са предполагали, че ще е лесно. Вероятно са си помислили, че вторият ешелон ще се справи.
— Допускаш, че целта е била Олга, а не ти?
— Точно така.
— Какво те кара да си толкова сигурен?
— Бях в страната само от три дни. Дори и ние щяхме да бъдем сериозно затруднени да организираме удар така бързо.
— Тогава защо не са се отказали, като са видели, че не е сама?
— Може просто да са ме взели по погрешка за приятел на Олга или за някой от нейните студенти, а не за човек, който се хвърля на земята, когато бравата внезапно престане да функционира.
Един сервитьор се приближи до масата им. Навот го отпрати с леко махване.
— Щеше да бъде по-умно, ако бе споделил някои от тези наблюдения със Сиймор. Той ти е разрешил да проведеш собствено разследване за изчезването на Григорий. И как си му се отплатил? Като си се измъкнал от страната с друг от неговите бегълци. — Узи се усмихна горчиво. — Двамата с Греъм бихме могли да си основем собствен малък клуб. Хора, които са ти се доверили, за да бъдат измамени.