— Предполагам, знаем как са го накарали да се качи в колата толкова кротко — каза Ари. — Сподели ли това с нашите британски приятели?
— Може да ми е изчезнало от ума, докато бягах от страната, на крачка пред руския ударен отряд.
— Придружен от бегълката на Греъм Сиймор. — Шамрон разгледа внимателно снимката. — Кажи ми какво имаш предвид, синко.
— Дадох обещание на Григорий в нощта, когато спаси живота ми. Смятам да го удържа.
— Григорий Булганов имаше британски паспорт. Това го прави проблем на британците.
— В Лондон Сиймор ми даде много ясно да разбера едно нещо. Що се отнася до британците, Григорий е мой дезертьор, не техен. И ако не се опитам да го върна, никой няма да го направи.
Ари почука по снимката.
— И мислиш, че тя може да ти помогне?
— Тя е видяла лицата им. Чула е гласовете им. Ако успеем да се доберем до нея, тя може да ни помогне.
— А какво ще стане, ако не пожелае да ти помогне? Ами ако доброволно е участвала в операцията?
— Предполагам, че всичко е възможно…
— Но?
— Силно се съмнявам в това. Основавайки се на разказаното от Григорий, Ирина е мразела ФСБ и всичко, което тя символизира. Това е била една от причините да се разпадне бракът им.
— Имало ли е и други причини?
— Срамувала се е от Григорий, задето е вземал пари от Иван Харков. Наричала ги е „кървави пари“. Не е искала да ги докосва.
— Може би Ирина е променила мнението си. Руснаците могат да бъдат много убедителни, Габриел. И ако има нещо, което съм научил в този живот, то е, че всеки си има цена.
— Може и да си прав, Ари, обаче няма да го разберем със сигурност, докато не я попитаме.
— Разговор? Това ли предлагаш?
— Нещо такова.
— Какво те кара да мислиш, че не са я убили?
— Звъннах в службата й тази сутрин. Тя вдигна телефона.
Шамрон отпи от кафето си и обмисли последствията от изявлението на Алон.
— Нека да изясним нещо още от самото начало. При никакви обстоятелства ти или някой друг от участниците в първата операция срещу Иван няма да се връща в Москва. Никога.
— Нямам намерение да ходя там.
— Тогава как ще уредиш среща с нея?
Габриел го запозна накратко със своя план. Докато слушаше, Ари въртеше запалката между пръстите си — две завъртания надясно, две завъртания наляво.
— Има един недостатък. Ти допускаш, че тя ще сътрудничи.
— Нищо не допускам.
— С нея трябва да се действа внимателно, докато не бъдеш сигурен в истинската й лоялност.
— Както и след това.
— Предполагам, че ще искаш да използваш предишния си екип.
— Спестява времето за опознаване.
— Това колко пари ще ми коства?
Габриел доля кафе в чашата на Шамрон и се усмихна. Стареца бе работил за Службата във време, когато се е броял всеки шекел17, и още действаше така, сякаш средствата за операциите идваха директно от неговия джоб.
— Сто хиляди би трябвало да стигнат.
— Сто хиляди!
— Щях да искам двеста хиляди.
— Утре сутринта ще преведа парите на твоята сметка в Цюрих. Щом уредиш база за операцията, ще изпратя екипа.
— Какво ще кажеш на Амос?
— Колкото се може по-малко.
— А на британците?
— Остави това на мен. Ще ги информирам накратко за плановете ти и ясно ще им заявя, че ще споделяме с тях всяка информация, която откриеш. — Шамрон направи пауза. — Ще я споделяш съвестно, нали, Габриел?
— Разбира се.
— Честно казано, сигурен съм, че ще им олекне, че ние ще се заемем с това. Последното нещо, което искат от Даунинг Стрийт, е още една конфронтация с руснаците — не и при британската икономика, която е на животоспасяваща терапия. Те са по-заинтересовани да се уверят, че притокът на руските пари към лондонските банки ще продължи.
— Това оставя неразрешен един проблем.
— Само един?
— Олга.
— Утре ще я върна на британците и ще си направя харакири от твое име. Донесъл съм им малък подарък — информация от интернет, която засякохме в Ливан, за възможен заговор за терористичен акт в Лондон.