— Обичам да спазвам обещанията си. Смятах, че и ти също, Ейдриън.
Картър събра върховете на пръстите си и подпря брадичка на тях.
— Смятам, че намекът ти е малко несправедлив. Но щом поставяш така нещата, с какво може да помогне Лангли?
— Дай снимките на Анатолий на вашия Център за контраразузнаване. Виж дали ще могат да свържат това лице с име и кратка биография.
— Ще помоля шефа им да се заеме лично. — Картър събра снимките. — Колко време възнамеряваш да останеш в града?
— Колкото е необходимо.
— Една от нашите агентки ще заминава на мисия отвъд океана. Тя се чуди дали си свободен за вечеря.
Габриел не си направи труда да попита за името на агентката.
— Къде заминава, Ейдриън?
— Това е секретно.
— Предполагам, няма нужда да ти припомням, че тя участва в операцията срещу Иван?
— Не, няма нужда.
— Тогава защо я оставяш да напусне страната?
— Загрижеността ти за нейната безопасност е трогателна, но е напълно излишна. Какво да й кажа за вечерята?
Алон се поколеба.
— Ще го отложим за друг път, Ейдриън. Сложно е.
— Защо? Защото тя има връзка с човек от твоя екип?
— За какво говориш?
— Двамата с Михаил се срещат. Изненадан съм, че никой не ти е казал.
— От колко време е това?
— Започна скоро след операцията в Сен Тропе. Тъй като Михаил е служител на чужда разузнавателна служба, тя бе длъжна да докладва за връзката си на кадровия отдел. Те не бяха доволни от това, но аз се намесих в тяхна полза.
— Колко мило от твоя страна, Ейдриън. Всъщност ще вечерям с нея.
Картър записа часа и мястото на едно листче.
— Просто бъди мил с нея, Габриел. Мисля, че е щастлива. Сара отдавна не е била щастлива.
31. Джорджтаун, Вашингтон, Окръг Колумбия
Ресторант 1789 — забележителност на Джорджтаун, се счита за един от най-изтънчените във Вашингтон и за един от малкото, които още изискват господата да носят сако. С това предупреждение Картър изпрати Габриел до „Брукс Брадърс“, където в рамките на десет минути той си купи габардинен панталон, риза от оксфордски плат19 и необходимото синьо сако. Обаче не взе вратовръзка. Както повечето израелци, Алон носеше такава само по принуда или когато е под прикритие. Освен това, ако си сложеше вратовръзка, Сара можеше да си направи погрешен извод. И бездруго сакото щеше да му създаде достатъчно проблеми.
Той пристигна няколко минути по-рано и бе уведомен от салонната управителка, че дамата му вече е настанена. Алон не бе изненадан; лично бе ръководил обучението на Сара Банкрофт и я смяташе за един от най-добрите агенти по призвание, които бе срещал. Знаеща езици, пътувала много и изключително образована, тя работеше като помощник-куратор в музея „Филипс Кълекшън“ във Вашингтон, когато Габриел я бе вербувал да открие ръководител на терористична мрежа, криещ се сред обкръжението на саудитския милиардер Зизи ал Бакари. След операцията Сара бе назначена на постоянна работа в Центъра за борба с тероризма към ЦРУ. Алон я бе ползвал отново предишното лято и с помощта на една фалшива картина я бе запознал с Елена Харкова. По време на операцията Михаил бе играл ролята на американското гадже от руски произход на Сара и те бяха прекарали заедно няколко нощи в петзвезден хотел в Сен Тропе. Габриел смяташе, че привличането се е породило именно тогава.
Не бе доволен от това по няколко причини, от които не на последно място бе нарушаването на забраната му за сексуални връзки между членовете на екипа му. Обаче гневът му мина бързо. Алон знаеше, че уникалната комбинация между стреса и скуката понякога може да доведе до романтични авантюри, когато агентите са на терен. Знаеше го от собствен опит. Преди двайсет години, докато се подготвяше за важна екзекуция в Тунис, той бе имал любовна афера с придружаващата го за прикритие агентка и едва не бе разрушил брака си с Леа.
Салонната управителка го поведе през приглушено осветената зала към една ъглова маса близо до камината. Сара седеше леко извърната, така че да може дискретно да наблюдава цялото помещение. Носеше черна рокля без ръкави и двуредно перлено колие. Светлата й коса се спускаше свободно върху раменете, а големите й сини очи блестяха на топлата светлина на свещите. Едната й ръка държеше столчето на чаша с мартини. Другата леко подпираше брадичката й. Когато я целуна по бузата, долови уханието на люляк.
19
Памучна тъкан от средно фини нишки, които се открояват от вътъка, образувайки много ситно каре. Използва се често за спортни и ежедневни ризи. — Б.пр.