Когато Владимир не отговори, Габриел погледна към хората си. Навот и Яков сграбчиха втория бодигард и както си беше завързан за стола, го тикнаха с главата напред в огъня. Задържаха го в него не повече от десет секунди. Но дори и така, когато го измъкнаха, косата му пушеше и лицето му бе почерняло и подпухнало. Освен това той крещеше в агония.
Те го сложиха точно пред Чернов, така че руснакът да види ужасния резултат от неговата непреклонност. После Габриел допря глока до тила на бодигарда и сложи край на мъките му. Чернов, сега подгизнал в кръв, гледаше ужасено двамата мъртъвци пред него. Михаил залепи устата му с тиксо и го удари силно с опакото на ръката си по бузата. Алон сложи снимката в скута му и каза, че ще се върне след пет минути.
Той се върна в петдесет и деветата секунда на петата минута и отлепи тиксото от устата на Чернов. После му даде право на избор. Можеха да проведат приятен разговор като двама професионалисти или Владимир щеше да бъде хвърлен в огъня като вече мъртвия бодигард. Обаче нямало да бъде бързо обгаряне, предупреди го Габриел. Ще бъде бавно печене. Крайник след крайник. И нямало да има куршум в тила, за да сложи край на болката.
Алон не трябваше да чака дълго за отговор. Изминаха десет секунди. Не повече. Чернов заяви, че иска да говори. Каза, че съжалява. Каза, че искал да помогне.
47. Горна Савоя, Франция
Дадоха му дрехи, за да се облече, и една доза алпразолам23, за да успокоят безпокойството му. Позволиха му да седне на подходящ стол със свободни ръце, макар че столът бе обърнат така, че нямаше как да не вижда двамата си мъртви служители — сурово напомняне за съдбата, която го очакваше, ако отново се върнеше на твърдението, че не знае нищо. След няколко часа труповете щяха да изчезнат от лицето на земята. Владимир Чернов щеше да изчезне с тях. Дали щеше да срещне смъртта си безболезнено или при изключително насилие, зависеше от едно нещо: да отговори вярно на всеки от въпросите на Габриел.
Алпразоламът имаше допълнителното свойство да развърже езика на Чернов и бе необходимо само съвсем леко подтикване от страна на Алон, за да го накара да говори. Той започна, като направи комплимент на Габриел за операцията, която бяха провели пред дома му.
— И КГБ не можеше да го направи по-добре — каза той без следа от ирония в гласа.
— Извинявай, но не съм поласкан.
— Вие току-що убихте хладнокръвно двама души, Алон. Нямате право да възразявате срещу сравненията с бившата ми служба.
— Знаеш името ми.
Чернов успя да се усмихне слабо.
— Бих ли могъл да получа една цигара?
— Цигарите са вредни за здравето ти.
— Не е ли традиция да се дава на осъдения да изпуши една цигара?
— Продължавай да говориш, Владимир, и ще те оставя жив.
— След това, което видях тази вечер? За глупак ли ме вземате, Алон?
— Не за глупак, Владимир, само за бивш кагебистки главорез, който някак си е успял да се измъкне от калта. Но да запазим любезния тон, а? Ти тъкмо се канеше да ми кажеш кога за първи път срещна мъжа от снимката. — Габриел замълча за миг, после додаде: — Мъжа, известен като Другаря Жирлов.
Коктейлът от наркотици, който течеше в кръвоносната система на Чернов, не му позволи да предприеме поредната акция на отричане. Нито да прикрие изненадата си от факта, че Габриел знае кодовото име на един от най-секретните черни оперативни работници на КГБ.
— Беше през 1995-а или 96-а година. Имах малка охранителна фирма. Не печелех колкото хора като Иван Харков и Виктор Орлов, но се справях доста добре. Другаря Жирлов дойде при мен с изгодно предложение. Той бе вече известен в Москва. За него ставаше доста опасно да има пряка връзка с клиентите си. Нуждаеше се от някой, който да действа като посредник, или ако щете, като агент, приемащ поръчките. Иначе нямаше да доживее да се радва на плодовете на труда си.
— И ти се нагърби доброволно да бъдеш този човек… срещу комисиона, разбира се.
— Десет процента. Когато някой имаше нужда да му се свърши някаква работа, идваше при мен и аз приемах предложението вместо него. Ако той имаше желание да я свърши, казваше цената си. После аз се връщах при клиента и сключвах сделката. Всички пари минаваха през мен. Аз ги изпирах чрез консултантската си фирма и плащах на Другаря Жирлов за извършените услуги. Може да не ви се вярва, но той наистина плащаше данъци върху дохода, придобиван от убиването и отвличането на хора.