— Ами аз? — промълви Мид. — Предполагам, онези псета във Висшия съвет вече вият за главата ми.
— Нека си вият. Трябвате ми тук. Насам прииждат бежанци от север, бягат от Бетод или просто от страха от него. Да сте поглеждали наскоро през прозореца си? Остенхорм е препълнен с тях. Стичат се с хиляди пред градските стени и това е само началото. Искам да се погрижите за тези хора и да им осигурите извозване до Мидърланд. През последните трийсет години тези хора са разчитали на вашата закрила. Те още имат нужда от вас. — Бър се обърна с гръб към прозореца. — Ще предоставите на майор Уест списък с всичките ви годни за служба военни части. Колкото до бежанците, нуждаят се от храна, облекло и подслон. Подготовката за евакуирането им от града трябва да започне незабавно.
— Незабавно — измънка Мид. — Незабавно, разбира се.
Бър стрелна Уест с поглед изпод гъстите си вежди и се запъти към вратата. На излизане Уест погледна през рамо. Лорд-губернаторът на Англанд остана в празната си мразовита тронна зала, седеше прегърбен на стола, заровил лице в дланите си.
— Това е Англанд — каза Уест и посочи огромната карта.
Обърна се и огледа събраните зад гърба му офицери. Малцина от тях показаха някакъв интерес към думите му, което не го изненада, но все пак го подразни.
Генерал Крой седеше, изпънал гръб, вдървен и неподвижен, отдясно на дългата маса. Носеше черна униформа, обикновена, но безупречна. Беше висок, изпит и строг, с подстригана почти до ръбестия череп посивяла коса. Офицерите от огромния му щаб имаха подобни къси прически и униформи, бяха гладко избръснати и с безупречно лъснати ботуши. Седяха със сериозни, мрачни изражения и приличаха на опечалените на нечие погребение. Срещу тях, отляво на масата, се бе разположил с щаба си генерал Паулдър. Той имаше кръгло червендалесто лице, доминирано от огромни мустаци. Гигантската му яка беше пищно извезана със златен конец и стигаше почти до големите му зачервени уши. Офицерите от неговата свита се бяха настанили, прекрачили столовете си като седла, те носеха пурпурни униформи, богато обкантени със златен шнур. Най-горните копчета на куртките им бяха небрежно разкопчани, а гърдите им бяха опръскани с кал от пътуването.
От страната на Крой воденето на война се съпровождаше от чистота и спретнатост, себеотрицание и стриктно придържане към устава. От страната на Паулдър — от бляскава превзетост и помпозни прически. Всеки от щабовете гледаше презрително и с нескрита ненавист другия, все едно само те разбираха от военно дело, а отсрещните независимо от старанието им бяха и щяха да си останат препятствие по пътя към победата.
Според Уест и двата щаба представляваха еднакво сериозна пречка за спечелването на тази война, но те пък отстъпваха убедително в това отношение пред третия щаб, чиито офицери сега седяха скупчени в далечния край на масата. Той се предвождаше от самия наследник на трона, принц Ладисла, който беше облечен както винаги подобаващо. Вместо униформа Негово височество носеше лилава мантия, но с еполети, и само дантелата на ръкавелите му беше достатъчна за направа на покривка за маса с прилични размери. Неговите офицери почти не му отстъпваха по бляскава натруфеност. Днес около принца, небрежно отпуснати на столовете си, седяха някои от най-богатите, най-красиви, най-елегантни и най-безполезни младежи в целия Съюз. Пък ако за значимостта на човек можеше да се съди по размера на шапката му, в онзи край на масата се бяха събрали най-великите мъже на света.
Уест се обърна към картата. Гърлото му беше неприятно пресъхнало. Знаеше какво трябва да каже, просто трябваше да го изрече и да седне на стола си. Няма значение, че някои от най-висшите офицери в армията са зад гърба му, още по-малко самият бъдещ крал. Уест знаеше, че тези мъже го презират, че го мразят заради високия му пост и неблагородния произход. За това, че бе заслужил това повишение.
— Това е Англанд — повтори той, надявайки се тонът му да издава само спокойствие и авторитет. — Река Кумнур — офицерската му палка проследи криволичещата синя линия на картата — разделя провинцията на две. В южната част, макар и значително по-малка като територия, живее по-голямата част от населението и в нея са разположени повечето от големите градове, включително столицата Остенхорм. Пътищата в нея са относително добри, а теренът е открит и проходим. Доколкото ни е известно, северняците още не са преминали Кумнур.
Той чу зад гърба си звучна прозявка, достатъчно силна, въпреки че идваше от далечния край на масата. Обзет от внезапен прилив на ярост, Уест рязко се извърна. Принц Ладисла, ако не друго, поне даваше вид, че слуша внимателно. Виновникът се оказа един от офицерите в щаба му, младият лорд Смънд, неимоверно богат и с безупречно потекло. Младежът беше малко над двайсетте, но се отличаваше с цялата интелигентност на преждевременно развит десетгодишен хлапак. Беше се изтегнал на стола си и зяпаше в празното пространство с широко отворена уста.