На височина три хиляди и шестстотин метра постоянно имаше вятър. Независимо дали беше лек летен зефир или пронизваща зимна вихрушка, вятърът в долината никога не стихваше, нахлувайки от върховете на още две хиляди и четиристотин метра над нея. Планините бяха назъбени и оголени, изчистени от снега и пръстта, с изключение на защитените долчинки и клисури. Макар че по-голямата част от Тибет беше известна с красивите си гори и планини, земята около Ринпоче-Ла беше особено сурова и грозна. Най-близкият град се намираше на около сто километра на изток и нямаше шосета, а само едва личаща пътека, по която се осмеляваха да тръгнат най-безстрашните.
Строежът на манастира в Ринпоче-Ла започнал през 1052 година под ръководството на индийския учен Атиша и продължил с прекъсвания до изоставянето му през 1254 година в знак на протест, че Годан Хан, внук на Чингис Хан, направил ламата на будистите сакия8 регент на цял Тибет.
Селото се намирало в покрайнините на тибетското царство и останало напълно забравено. Неколцината жители едва си изкарвали прехраната в сянката на огромната сграда на манастира. И така докато Чжу Чжан-дзъ, конфуцианецът, предизвикал императора, скрил познанията, събрани от адмирал Чжън Хъ по време на историческите му морски пътешествия. В архивите на Ордена нямаше документи, описващи как Чжу Чжан-дзъ е разбрал за съществуването на долината. Това се превърна в поредната легенда за Ринпоче-Ла.
През следващите шестстотин години от юг, изток и север срещу Тибет били извършени многобройни нашествия, които кулминирали в тоталитарната окупация от Китай. Завоевателите убили един милион тибетци и удвоили населението на страната чрез принудителна миграция на етнически китайци, но Ринпоче-Ла останало сгушено в долината си и неизвестно, с изключение на слуховете и разказите на номадите, които рядко се осмелявали да се приближат до страховитата планина. Освен с географското си положение, долината беше изолирана и от река. Преминаването й през зимата беше трудно, а през лятото — невъзможно.
Манастирът се намираше в края на долината. Централната пететежна сграда беше заобиколена от пристройки и опасана с висока десет и широка три метра каменна ограда, измазана с хоросан. Долината зад отшелническото убежище завършваше в отвесна тридесетметрова скала с извисяващи се каменни крепостни зидове от двете страни. Селото беше разположено в подножието на манастира и се състоеше от каменни къщи, сякаш израснали от скалата. Ринпоче-Ла приличаше на просека, изсечена в планината, затова до него достигаше малко светлина, която се разсейваше от потока, извиращ от безбройните геотермални пукнатини.
Парата осигуряваше на селото заслон и средства за препитание. Микроорганизмите, които вирееха в горещата вода на изворите, бяха основата на странна хранителна верига, подобна на тази в термалните отвори в дълбините на океаните, наричани черните комини. При липсата на светлина съществата зависеха от хемосинтезата — превръщането на химичната енергия в живот. Микроорганизмите около стълбовете от черен пушек се хранеха с екзотични комбинации от химични съединения, изригващи от недрата на земята, и на свой ред хранеха безброй причудливи форми на живот — кръгли червеи, достигащи метър и осемдесет, видове миди и раци, каквито нямаше другаде в света, и риби, които издържаха на неимоверно високата температура. Разликата в Ринпоче-Ла беше, че на върха на хранителната верига се намираха козите и яковете, които ядяха богатите на хранителни вещества водорасли и даваха на селяните месо, вълна и мляко. Другото предимство на живеещите сред геотермалните извори хора беше, че са осигурени с топлина. Не беше необходимо да събират дърва, за да отопляват домовете си и да готвят — това изискваше време и изтощаваше силите на населението в селата на Тибет. С течение на годините долината се бе превърнала в самоиздържаща се независима екосистема.
На един от горните етажи на манастира всеки път, когато повяваше вятър, потракваше рамка на прозорец. Пламъкът на свещта на масата потрепваше и по каменните стени на килията подскачаха сенки. Тиса не вдигаше глава. До лакътя й изстиваше чаша уханен билков чай. Беше физически и психически изтощена, но знаеше, че леглото в ъгъла няма да й даде утеха. В съня дебнеха кошмарите, които отдавна я измъчваха.
8
Тибетска будистка секта, кръстена на едноименния манастир, основан през 1073 година на 80 км северно от връх Еверест. — Б. пр.