— Мисля, че тъй като вие двамата очевидно никога не спите и нямате нищо против да ми правите компания по време на нощната смяна, ще се въздържа от отговор, за да не ме изоставите.
— Дипломатичност от страна на шахматния войник — присмя му се Спирит. — Може би и ти си малко просветен.
— Аз съм много неща — усмихна се старият морски вълк, — но ти си първата, която ме нарича просветен.
Изследователският кораб „Морски наблюдател“ беше собственост на консорциум от Калифорнийския университет и се използваше за изучаване на световните океани. Повечето му пътници бяха млади, наскоро дипломирали се висшисти, които не знаеха много извън специалността си, а екипажът се състоеше от опитни моряци, мнозина с военна подготовка, наслаждаващи се на спокойната скорост на кораба в морето почти десет месеца всяка година.
Това пътуване беше петото за Карлайл и второто за Чарли, но първо за Спирит Уилямс, която втора година учеше за докторска степен и изучаваше въздействието на глобалното затопляне върху дълбокоокеанските течения. Чарли беше нов член на поддържащия персонал на дългия осемдесет метра плавателен съд и отговаряше за „Тритон“ — свръхмодерните водолазни костюми, които приличаха на комбинация между средновековна броня и Мишелин Мен от анимационния филм. Освен това беше зачислен като лоцман на „Скокльо“ — триместната подводница, съхранявана в специален гараж на кърмата на „Морски наблюдател“.
Чарли и Спирит се бяха запознали преди шест месеца и се бяха оженили само четири седмици по-късно. Той бе израснал в Южна Калифорния и бе запазил мускулестото телосложение и тена си на дългогодишен сърфист. Гъстата му разрошена коса, изрусяла почти до бяло от слънцето, беше започнала да губи лъскавината си и да става по-естествено руса, но върхът на носа му бе останал червеникав. Чарли беше двадесет и осем годишен и бе навлязъл в света на дълбоководните подводници, защото бащата на съквартиранта му в колежа притежаваше компания, която ги проектираше и произвеждаше в склад в Лонг Бийч. Докато учеше, Чарли работеше за него през пролетните ваканции и след като завърши, беше нает на пълен работен ден. Той беше спокоен и сговорчив, живееше ден за ден и не се интересуваше от нищо, освен от непосредствените задачи. Не гласуваше на избори, не беше ходил на църква от дете и за малко неща имаше категорично мнение.
Спирит Уилямс беше пълна негова противоположност. Косата и очите й бяха черни, а кожата — бяла, и както подсказваше името й3, притежаваше богата душевност.
Беше израснала в хипарска комуна край Монтерей и отгледана от родители, които така и не приеха, че шестдесетте години на XX век са безвъзвратно отминали. Майка й имаше индиански произход и беше акушерка и заклинателна, а баща й отглеждаше най-силната марихуана в щата. Те я бяха възпитали да живее семпло, в света на природата. Спирит мислеше, че земята е Гея, жив дух, а човечеството се намира не на върха, а на дъното на световния социален ред. За разлика от съпруга си тя твърдо вярваше в цял списък от възгледи и принципи и се интересуваше от опазването на околната среда, феминизма, правата на животните, на децата, на местни те американци, на затворниците и почти във всяка друга хуманна кауза. Спирит беше двадесет и пет годишна и вече бе арестувана за разбиване на прозорците на голям индустриален концерн в Сиатъл и пръскана с лютив газ на протест при среща на върха във Вашингтон.
— Щом не знаеш шах, на какво си играла като малка? — обърна се Карлайл към нея.
Спирит отбеляза страницата, до която беше стигнала, с перо от бухал.
— Типични детски игри. Например на стражари и апаши.
— Каубои и индианци? Тя кимна.
— На криеница. — Спирит се усмихна. — А по-късно и на доктори.
Карлайл се замисли, докато тълкуваше какво означава това, и се стъписа от безсрамието й.
— На доктори?
— Да. Сякаш дъщеря ти не е играла на това.
— Може, но е проявила тактичност и не ми е казала.
— Обзалагам се, че си от онези бащи, които не знаят кога момиченцето им за пръв път е имало менструация, но знаят точния ден и час, когато синът им се е надървил за пръв път.
Джон можеше да се обиди, но знаеше, че тя не иска да каже нищо лошо със забележката. Спирит просто си говореше така и той й го върна.