Тиса му даде брадвата. Мърсър трябваше да се подпре някъде. Корабът продължаваше да се накланя и ъгълът нарастваше. След няколко минути всички коли, които не бяха стабилно закрепени, щяха да започнат да се плъзгат към носа. Мърсър вдигна брадвата и я стовари върху кабела. Металът вибрираше с всеки удар и преплетените жици се късаха. Той замахваше отново и отново в равномерния ритъм, който отдавна беше научил в горите на Върмонт, където двамата с дядо му сечаха дървета, за да отопляват дома си през зимата.
Седмият удар свърши работата. Кабелът се откъсна и внезапно освободен от обтягането, изсвистя и прелетя през няколко макари. Без да губи нито миг, Мърсър се върна при първия кабел и го отсече с три удара. Фериботът потъваше с носа надолу и вратата на кърмата остана затворена, притисната от гравитацията.
Една малка кола в предната част на кораба загуби битката с непрекъснато увеличаващия се наклон на палубата и се блъсна в автомобила пред нея. Под въздействието на инерцията другото превозно средство се плъзна напред. За няколко секунди цялата редица коли вляво се отправи надолу по наклонената палуба. Плъзгането свърши, когато първите автомобили се удариха във вратите на носа. Мърсър ясно чу плискането на вода в изкривения метал. Трюмът започваше да се пълни по-бързо, отколкото беше очаквал.
Идеално.
Двамата се върнаха при камиона цистерна.
— Тиса, искам да обиколиш помещението и да намериш колкото може повече одеяла, найлони и мушами, такива неща.
— Добре. — Тя тръгна, без да оспорва странното му искане.
Мърсър насочи вниманието си към клапаните, които контролираха притока на гориво в огромната цистерна. Те изискваха специален уред и той го намери в складовото отделение, монтирано на шасито пред задните колела. Отвори единия клапан и от цистерната се извиси струя бензин. Фонтанът стигна до вратите на кърмата, плисна на пода и потече под камиона, смесвайки се с водата, нахлуваща през дупката в предната част на ферибота. На Мърсър му се зави свят от смрадта.
Едната от колите на десния борд се блъсна в носа на кораба.
— Добре ли си? — попита той, опасявайки се за Тиса.
— Да. Каква е тази миризма?
— Бензин. Източвам цистерната. — Аха.
Мърсър развъртя втория клапан и удвои потока. Нямаше представа колко ще продължи изтичането, затова тръгна докрай редицата камиони. Кабината на следващия камион също не беше заключена. Докато се качваше, Мърсър видя, че ръчната спирачка е дръпната и лостът е оставен на скорост. Смяташе да засили камиона по наклонената палуба и после да пусне цистерната след него. За да осъществи плана си, му беше необходимо много свободно пространство, така че инерцията да помогне на цистерната да разбие вратата на кърмата.
Тиса се върна след няколко минути. Носеше спални чували и ролка пластир. Трябваше да се подпре на предната броня на цистерната, за да не падне.
— Намерих каквото искаше — извика тя на Мърсър, който беше горе при контролните уреди. — А сега ще ми кажеш ли защо ти трябват тези неща?
— Приближи се до кабината — заповяда той.
Над две трети от бензина вече се бяха излели в уголемяващата се локва в предната част на потъващия ферибот. Мърсър забеляза, че въздухът рязко се е охладил, и осъзна, че моторите отдавна не работят. Той затвори клапаните и отиде при Тиса, която стоеше до вратата на шофьора.
— Налягането на водата е петнайсет килограма на галон6, а на морската вода по-малко.
Изчислих, че цистерната съдържа пет хиляди галона и източих три хиляди.
— Остават още две хиляди.
— Остава въздух — поправи я Мърсър. — Три хиляди галона въздух или плаваемост, равна на двадесет и четири хиляди паунда. Останалият газ е по-лек от водата и мисля, че цистерната ще плава като парче корк.
Очите на Тиса светнаха.
— Когато трюмът се напълни с вода, цистерната ще се понесе и ще разбие вратата. И после ще се издигнем на повърхността.
Мърсър кимна.
— При условие че първо кабината не се напълни с вода.
Тя вдигна нещата, които държеше.
— Значи затова…
— Точно така.
Те накъсаха спалните чували на ивици, напъхаха ги в отдушниците и използваха ролката пластир, за да запушат отворите покрай вратата. Залепиха спирачките, съединителя, педалите за газта и всяко друго място, откъдето водата можеше да проникне в кабината, без да обръщат внимание на звуците на потъващия ферибот и на нарастващия прилив на вода в трюма. Останалите автомобили на левия борд се плъзнаха надолу в купчината разбити превозни средства на носа. Алармите на повечето коли бяха млъкнали, защото прииждащата морска вода бе предизвикала късо съединение в електрониката.