На раменете му висеше дълга пушка. Изглежда беше пушката за стрели. Но мъжът имаше и малък пистолет, по очертанията си приличаше на „Берета“ М92. Деветмилиметров, произведен за американската армия, но обикновено запазен за членовете на отдели за специални операции.
Сам ли беше мъжът?
Така изглеждаше — той нямаше радиостанция, нито друго видимо устройство за комуникация, нито слушалка в ухото, както можеше да се очаква, ако беше част от екип. Но Амблър не можеше да се осланя на предположения.
Той се огледа около себе си още веднъж. Видимостта му към стрелеца беше отчасти блокирана от дебел клон на чинара с покрита с петна, но гладка кора. Ако се придвижеше наляво и скочеше право нагоре, ръцете му щяха да го сграбчат на място, където вероятно беше достатъчно дебел, за да издържи тежестта му. Клонът стърчеше почти хоризонтално от ствола и беше дълъг около двадесет и пет фута, а част от него беше по-дебела от бедрото му. А това, предположи той, означаваше, че клонът ще е достатъчно здрав за целите му. Ако успееше да се залюлее отгоре му, щеше да избегне трънливите храсти и да се озове на един-два ярда от дървената подпора.
Сега зачака следващия порив в правилната посока — срещу стрелеца, към него — и скочи нагоре с всички сили. Ръцете му сграбчиха клона, не се плеснаха в него, а го обгърнаха бързо и безшумно. Поредната вълна адреналин му позволи да се залюлее и да се качи на клона с едно-единствено движение.
Дебелият клон се огъна леко под тежестта му, а самото дърво нададе нисък, стенещ звук. Но не беше толкова силен, колкото Амблър се беше опасявал, и стрелецът на ловната подпора — сега Амблър добре го виждаше — не показа с нищо, че е забелязал. Вятърът беше подухнал, дървото беше изстенало — последователността беше логична. Не привлече вниманието на ловеца.
Амблър запълзя по клона, като местеше ръцете и краката си във вълнообразна последователност, докато накрая дебелият найлонов каиш на подпората се озова в обсега му. Беше се надявал да освободи найлоновите ленти и да запрати подпората в отломки на земята. Но това не беше възможно. Заключващият механизъм на каишите беше разположен от другата страна на ствола. Всъщност не можеше да се приближи повече, без да предизвика някакъв шум, който да го издаде. Амблър стисна челюст, налагайки си да се концентрира. Нещата никога не вървят по план. Преразглеждай и импровизирай.
Амблър се повдигна до по-горния клон, затвори очи за миг, напълни дробовете си с въздух и се отблъсна, хвърляйки се към стрелеца. За последен път беше правил такова летящо упражнение на футболния стадион в гимназията.
Беше грешка. Предупреден от шума, предизвикан от усилията на Амблър, мъжът се извърна. Амблър пък го удари твърде ниско — в областта на коленете, вместо в кръста — и вместо да бъде изблъскай от подпората, мъжът падна напред и сграбчи Амблър със стоманена хватка. Единственото, което Амблър успя да стори, бе да докопа в ръка беретата.
С мощен удар мъжът изби пистолета от дланта на Амблър и го запрати в храстите долу. Изправен лице в лице с противника си на малката подпора, Амблър осъзна, че ще получи най-лошото. Мъжът беше висок шест фута, с издути мускули и въпреки това необичайно подвижен. Главата му беше обръсната до голо, приличаше на обло продължение на дебелия му як врат. Замахваше с юмруци като професионален боксьор — всеки нанесен удар беше старателно прицелен и подсилен с тежестта на цялото му тяло, а после ръката му незабавно се отдръпваше в защитна позиция. Единственото, което Амблър можеше да стори, бе да предпази главата си, оставяйки тялото си изложено на смазващите удари. Съзнаваше, че скоро ще бъде принуден да се приведе на две.
Внезапно Амблър се отдръпна, блъсна се в ствола на дървото и отпусна ръце. Не би могъл да обясни защо.
Едрият мъж изглеждаше по-скоро доволен, отколкото озадачен, докато се приближаваше към жертвата си.
Глава 4
Докато Амблър си поемаше големи глътки въздух, а тялото му се тресеше от мускулно изтощение, някакво проблясване в очите на мъжа му разкри всичко, което искаше да знае — мъжът беше готов за „куп дьо грас“ — единичен удар в челюстта с широк размах на ръката, натоварен с всичката мощ и сила, която горната част на тялото му притежаваше.