Амблър мина покрай седящите места, оглеждайки шепата хора, изпуснали предишния полет или дошли твърде рано за следващия. Пълната жена, която даваше бонбони на пълната си дъщеря; мъжът със зле скроения костюм, който прелистваше някаква презентация; младата жена с многото обеци и джинси, изрисувани с разноцветни флумастери — никой от тях не изглеждаше вероятен. У Амблър се надигна чувство на отчаяние. Ще ме познаеш.
Най-накрая очите му попаднаха върху човек, който седеше сам близо до прозореца.
Беше индиец сикх с тюрбан на главата, който движеше устните си, докато четеше „Ю Ес Ей Тудей“. Амблър се приближи и забеляза, че няма никакви признаци за съществуването на коса под тюрбана — не се виждаше и един непокорен косъм. Лекото лъщене на лепило по бузата на мъжа му разкри, че гъстата брада е залепена съвсем скоро.
Дали мъжът наистина движеше устните си, докато четеше, или комуникираше с някого по фиброоптичен микрофон?
За всеки друг мъжът би изглеждал напълно спокоен, отегчен и отпуснат. За Амблър той беше всичко друго, но не и това. Подтикнат от инстинкт, Амблър се извъртя и пристъпи зад седналата фигура. Със светкавично движение той сграбчи тюрбана на мъжа и го вдигна. Отдолу лъсна бледо, гладко избръснато теме, а към него с тиксо беше прикрепен малък пистолет „Глок“.
Оръжието се озова в ръката на Амблър и той пусна тюрбана обратно на мястото му. Седналият мъж стоеше абсолютно замръзнал, с тактическата неподвижност на отлично обучен професионалист, който знаеше кога най-разумната реакция беше да не реагираш изобщо. Само по вдигнатите му вежди пролича изненадата му. Цялата безшумна маневра бе отнела не повече от две секунди и бе прикрита от чужди погледи от собственото тяло на Амблър.
Усещаше пистолета странно лек в ръката си и разпозна модела веднага. Тялото беше изработено от пластмаса и керамика; дулото съдържаше по-малко метал от една обикновена тока за колан. Вероятността подобно оръжие да задейства металните детектори беше малка; вероятността служителите на реда да претърсят индийския религиозен тюрбан — дори още по-малка. Тубичка бронзант и метър муселиново парче плат — евтин, ефикасен костюм. Още веднъж изкусността и ефикасността на срещата предизвикваха възхищение и безпокойство.
— Браво — тихо каза фалшивият сикх и бледа усмивка разтегли ъгълчетата на устата му. — Чудесен отбранителен ход. Не че променя нещо. — Говореше английски със съвършено произнесените съгласни на човек, който е учил езика в чужбина, макар и от ранна възраст.
— Аз съм този с оръжието. Това нищо ли не променя? Според моя опит обикновено го прави.
— Понякога най-добрата употреба на оръжието е да го предадеш — отвърна мъжът с почти блеснали очи. — Кажи ми виждаш ли човека в униформа на летец, който стои до вратата? Току-що пристигна. Амблър погледна натам.
— Да, виждам го.
— Той е с нас. Готов е да те застреля, ако се окаже необходимо. — Седналият мъж погледна към Амблър, който все още стоеше прав. — Вярваш ли ми? — Въпросът не беше реторичен, а истински.
— Вярвам, че ще опита — отвърна Амблър. — За твое добро е да се надяваш, че ще ме улучи.
Фалшивият сикх одобрително кимна.
— Но пък за разлика от теб аз нося противокуршумна жилетка, за всеки случай. — Той отново погледна към Амблър. — Вярваш ли ми?
— Не — отвърна Амблър след миг. — Не ти вярвам. Усмивката на мъжа се разшири.
— Ти си Таркин, нали? Пратката, а не доставчикът. Репутацията ти те изпреварва. Казват, че си дяволски добър в разгадаването на хората. Трябваше да се уверя.
Сега Амблър седна до него; по този начин срещата щеше да е по-дискретна. Каквото и да го очакваше от мъжа, очевидно не беше бърза смърт.
— Защо не ми обясниш по-подробно? — попита Амблър. Другият мъж протегна ръка за запознанство.
— Името ми е Аркади. Разбираш ли, получих информация, че един доста легендарен агент, Таркин, може сега да е на разположение.
— На разположение?
— За вербуване. И не, не знам истинското ти име. Наясно съм, че търсиш информация. Аз не разполагам с тази информация. Онова, с което разполагам, е достъп до тази информация. Или по-точно с достъп до онези, които я притежават. — Аркади изпука кокалчетата на пръстите си. — Или с достъп до онези, които имат достъп до хората, които разполагат с информацията. Няма да те изненада, че организацията, към която принадлежа, е старателно структурирана. Информацията тече само където трябва.
Докато той говореше, Амблър го наблюдаваше внимателно. Обнадеждеността понякога замъгляваше възприятието, знаеше той, както го правеше и отчаянието. Често беше обяснявал на колегите си, смаяни от неговия дар, че ние не виждаме онова, което не желаем да видим. Спри да искаш. Спри да си представяш. Просто получавай сигналите, изпращани волно или неволно. Това беше ключът.