— Забавно, нали? — каза той.
— Почти се почувствах зле заради това. — Висър нагласяше колана на седалката в колата на Логан. — Непрекъснато си казвах, че не винаги ще е толкова лесно.
Адвокатът го погледна.
— Хей, Юджин, моля те. Ченгетата те изритаха. Помниш ли го? Не беше достатъчно добър за тях.
— Знам го, но все пак. На вратите на Палатата има метални детектори, така че не можеш да вкараш вътре пистолет, а можеш да излезеш навън въоръжен до зъби. Имам предвид, че никой не е помислил за това.
Даш Логан почти занесе, връхлитайки в трафика от паркинга. Времето беше лошо и само това му липсваше. Носът му отново бе потекъл и той бе в страхотно настроение.
— Ето ти още една добре пазена тайна, Юджин. Можеш и да влезеш.
— Как ще стане?
Без да даде мигач, Даш смени платното и увеличи скоростта. Изпревари две коли, мина на червено и отново се върна в първоначалното си платно. Хвана носа си с палец и показалец и подсмръкна.
— Как според теб тези оръжия в хранилището са попаднали в Палатата?
— Те са веществени доказателства. Самият аз съм внесъл не малко от тях.
— Точно така. И каква е точната дефиниция за веществени доказателства? — Даш го остави да осмисли въпроса. Не му отне много време.
— Етикетчето.
— Правилно. Малкото листче хартия, което показва, че това е веществено доказателство. Ако искаш да вкараш базука в Палатата, просто й поставяш етикет, преминаваш през металния детектор и пожелаваш на пазача приятен ден. Ако не бяхме от добрите момчета, бих казал, че нямаше да е много красиво. Бум! — Изведнъж рязко зави и се вмъкна в едно празно място. — Вече сме пред „Юпитер“. — Хвърли една ослепителна усмивка към някакъв минувач. — Нищо чудно, че ме наричат Даш3
Гейб Тори затвори телефона и веднага започна да набира директния номер на Шарън, но реши, че новината е достатъчно важна, за да си струва лично посещение. След половин минута вече бе пред офиса й, където Мадлен, секретарката на Прат, му махна делово.
Областната прокурорка бе претрупана с работа — дори най-върлите й врагове признаваха, че е неуморна работохоличка. Оплакването, ако изобщо имаше такова, бе, че работата й няма никакви осезаеми резултати. Но тя работеше с часове и никой не можеше да го отрече.
Шарън седеше пред компютъра до бюрото си и ръцете й набираха нещо на клавиатурата. Като чу отварянето на вратата, тя вдигна поглед. Тори забеляза, че в очите й танцува мрачният призрак на неудоволствието и нетърпението, но той веднага отлетя. Не обичаше да бъде прекъсвана, но щом става дума за него…
Гейбриъл затвори вратата зад себе си.
— Интересни новини — започна той.
— Мразя думата интересен. — С въздишка Прат се отблъсна от компютъра. — „Можеше също толкова успешно да използваш и лоши“. Някой ти говори за филм и ти казва, че е интересен — ще отидеш ли да го видиш? Никога. А, ако го направиш, познай какво ще стане? Ще умреш от скука.
Тори изслуша цялата тирада.
— В неподходящ момент ли идвам? — попита мило.
— Не съвсем. Просто се опитвам да довърша тази статия за Американски адвокат.
Бяха обсъждали въпроса през почивните дни — списанието правеше нещо като анкета сред областните прокурори в щата с въпрос колко различни общности имат проблем с така наречените престъпления без жертви като проституция и наркомании. Позицията на Шарън в най-общи линии бе, че не трябва да ги преследваш и тъй като юридическата общност в щата бе наясно с възгледите й, Тори бе останал с впечатлението, че я е убедил да прехвърли работата на някой от по-нисшестоящите подчинени.
— И ти я пишеш сама.
В отговора й нямаше и следа от самозащита. Бе взела решение, то беше правилното и толкова.
— Казах ти, че ще е по-добре да съм аз…
— … а не някой друг, който не би го формулирал толкова добре.
— Правилно. Така или иначе се бях навила да го направя сама. А щом името ми ще стои под него…
— Знам. Минал съм през това. Губиш си времето с маловажна работа. Нали затова са подчинените.
— Губя си времето да чета некомпетентна плява, Гейб.
— Ами наеми някой добър писател.
— Аз съм добър писател — сопна се тя. — Знам какво искам да кажа и ще го кажа добре.
Нямаше никакъв начин да спечели. Той кимна в знак на отстъпление.
— Съгласни сме да не се съгласим, нали?
— Чудесно. — Шарън изстреля думата.
Това не беше добро начало на нещо, което би могло да се окаже важна и дискусионна среща. Тори реши да приеме присърце презрителния й тон и да си тръгне. Да я остави с проклетата й статия.