И тогава чух и нещо друго, но не беше благодарствената молитва, а песен, тътнеща в главата ми толкова силно, че се уплаших да не я разцепи на две.
Осемнайсет мъртъвци? Жътварят?
Леля Каролин приключи молитвата си, а аз бях готов да започна моята.
Шест парчета пай по-късно, ореховият — и, разбира се, Ама — бяха обявени за победители. Баща ми се бе оттеглил на обичайната си следпуйкова дрямка на дивана, приклещен между Сестрите. Вечерята бе прекратена прекалено рано, когато всички проявихме гигантската глупост да се отпуснем назад в твърдите си дървени столове и да се предадем.
Не ядох толкова много, колкото обикновено. Чувствах се гузен. Мислех само за Лив, как седи сама в Тунелите на Деня на благодарността, независимо дали за нея бе такъв празник като за нас или не.
Знам.
Лена стоеше на прага на кухнята и се взираше в мен.
Лена. Не е каквото си мислиш.
Тя дойде до плота, където бяха подредени купищата остатъци от вечерята.
— Мисля, че трябва да опаковаш останалото от пайовете на Ама и да го занесеш долу.
— Защо?
Лена сведе засрамено очи.
— Не разбирах как се е чувствала до вечерта, в която Ридли направи заклинанието Furor. Знам какво е да нямаш приятели. Но сигурно е дори още по-ужасно да имаш и да ги загубиш.
— Да не казваш, че искаш да бъдем пак приятели с Лив? — попитах с недоверие аз.
Тя поклати глава. Личеше, че й е трудно.
— Не. Но казвам, че ти вярвам.
— Това да не е от онези тестове, които момчетата не разбират и на които винаги се провалят?
Лена се усмихна и започна да покрива пая с готварското фолио на Ама.
— Не и днес.
Тъкмо тръгвахме към входната врата, когато Ама се появи.
— Къде си мислите, че отивате?
— В „Рейвънуд“. Ще занеса на Лив малко от твоя орехов пай.
Ама се опита да ме стрелне с онзи поглед, но този път не й се получи.
— Значи ми казваш, че ще слизаш в Тунелите.
— Само за да видя Лив, обещавам.
Тя търкаше несъзнателно златния си амулет на гърдите.
— Отиваш и веднага се връщаш. Не желая да чувам за никакви заклинания или огньове, Бесове или някакви други демони. За нито един. Чу ли ме?
Винаги я чувах, дори когато не говореше.
Лена повдигна капака на външната чародейска врата в пода в стаята на Ридли. Все още не вярвах, че ще ме пусне да сляза сам. Но пък момичетата винаги усещат, когато гаджето им мисли как да целуне друго момиче — не сме чак толкова добри в преструвките. И сега случаят не бе такъв.
Подаде ми пая.
— Ще те чакам тук. Искам да поогледам наоколо.
Чудех се дали е идвала в стаята на Ридли от нощта, в която намерихме Джон. Знаех, че се притесняваше за братовчедка си, особено след като вече не притежаваше никакви сили.
— Няма да се бавя дълго.
Целунах я и пристъпих надолу по стъпалата, които не виждах.
Чух гласовете им още преди да ги видя.
— Не съм сигурна дали това е подходяща южняшка вечеря за Деня на благодарността, тъй като никога досега не съм присъствала на такава. Но си я бива, доста е изискана — в сравнение с това, което ям обикновено.
Лив. Звучеше подозрително щастлива.
Знаех чий беше другият глас, не ми беше нужно да го виждам.
— Ти си късметлийка. Аз също не съм имал. Ейбрахам и Силас не си падаха много по празниците. А и да не забравяме, че не се нуждаем чак толкова от храна. Така че няма с какво да го сравня.
Джон.
— Какво, никакъв Хелоуин? Коледа? Ден на подаръците22?
Лив се смееше, но личеше, че въпросът й е сериозен.
— Нито един от тези.
— Това е доста зловещо и тъжно. Съжалявам.
— Не е голяма работа.
— Значи това ти е първият Ден на благодарността — разсмя се тя.
— И на двама ни. Ще го отпразнуваме заедно — добави той.
22
На англ. ез. Boxing Day (box — кутия) — във Великобритания (и в др. англоезични държави) — 26.XII., денят след Коледа. На този ден работодателите дават на служителите си пари и подаръци за добрата им работа, децата чупят касичките си с пари, отварят подаръците си. Има версия, че името е свързано и с боксовите турнири, които се провеждат по това време. — Б.пр.