— Съжаляваме, че… идваме така… — започнах аз.
— Позволих ли ви да говорите? — прекъсна ме той, а ръката му стисна жезъла. — Проникването е нарушение на закона. На моя закон и на вашия.
— Не сме дошли, за да крадем или нещо такова… — Гласът ми още трепереше. — Търсим вас. Имам въпрос и мисля, че вие сте единственият човек, който може да ми даде отговорите.
Очите на бокора се присвиха и той потърка замислено козята си брадичка. Може би го бяхме заинтригували, а може би обмисляше какво да прави с телата ни, след като ни убие.
— И какво, млади господа, ви кара да мислите, че знам тези отговори?
— Ама. Искам да кажа, Амари Тредо. Тя беше тук. Искам да знам защо — казах твърдо аз и този път определено привлякох вниманието му. — Мисля, че е било свързано с мен.
Той ме огледа внимателно.
— Значи ти си този. Интересно, че си дошъл тук, младежо, а не при твоята гадателка.
— Тя не ми казва нищо.
Имаше нещо в изражението му, което не можех да разгадая.
— Оттук.
Последвахме го в стаята с дима, пушеците и тегнещата мирис на смърт. Линк вървеше до мен и ми прошепна:
— Сигурен ли си, че това е добра идея?
— Имам си инкубус с мен, нали?
Шегата не беше подходяща, но бях толкова уплашен, че едва мислех.
— Четвърт инкубус — пое си дълбоко дъх Линк. — Да се надяваме, че ще е достатъчно.
Бокорът застана зад дървената маса, а аз и Линк бяхме с лице срещу него от другата й страна.
— Какво знаеш за моите дела с гадателката?
— Знам, че дойде при вас за едно гледане на карти, което не беше харесала.
Не исках да разкривам нищо повече. Бях уплашен, че ще разбере, че не идваме тук за първи път.
— Какво казваха картите? Защо се нуждаеше от помощта ти?
Той ме оглеждаше внимателно, сякаш можеше да види през мен. Леля Дел гледаше по същия начин, когато разкриваше пластовете на времето в дадено пространство.
— Това са два въпроса и само единият от тях е от значение.
— Кой?
Очите му искряха в мрака.
— Твоята гадателка се нуждаеше от помощта ми за нещо, което не можеше да направи сама. Да събере ti-bon-age, да закърпи шевовете, които са се разкъсали.
Нямах представа за какво говореше. Какви шевове закърпваше Ама?
Линк също не разбираше.
— Ти… какво? За какво говорим тук?
Очите на бокора бяха вперени в мен.
— Наистина не знаеш какво те очаква, нали, момче? Това, което ни наблюдава сега.
Не можех да си отворя устата.
Наблюдава ни сега.
— Какво… Какво е то? — едва пророних аз. — Как да се отърва от него?
Бокорът отиде до терариума, пълен с извиващи се змии, и вдигна капака.
— Пак два въпроса. Мога да отговоря само на единия.
— Какво ме наблюдава? — попитах с треперещ глас. Ръцете ми трепереха, цялото ми тяло, всяка част от мен.
Бокорът извади една змия, тялото й беше в черно, червено и бяло. Змията се уви около ръката му, но мъжът повдигна внимателно главата й, сякаш знаеше, че може да го нападне и да го ухапе.
— Ще ти покажа.
Поведе ни към средата на стаята, в близост до източника на гадния дим, огромен стълб, който приличаше на свещ, правена на ръка. Лусил се шмугна под най-близката маса, криейки се от пушека — или от змията, или от лудия тип, който носеше нещо като черупки от яйца към една купа. Натроши черупките с една ръка, а с другата продължаваше внимателно да придържа главата на змията.
— Ti-bon-age означава да бъдеш цял, един. Никога да не разкъсваш същността си, своята душа. — Затвори очи. — Ще призова Калфу23. Имаме нужда от помощта на могъщ дух.
Линк ме сръга в ребрата.
— Не съм сигурен, че това ми харесва, човече.
Бокорът започна да говори. Разпознах някои думи от френския креолски на Туайла, но той бе смесен с език, който никога преди не бях чувал. Думите бяха приглушени, като че ли бокорът говореше на някого, достатъчно близо до него, за да чува шепота му.
23
Калфу — силно божество, дух, владетел на кръстопътищата във вуду религията. Контролира злите духове на подземния свят. Допуска появата на нещастие, унищожение, несправедливост и т.н. в живота на хората. — Б.пр.