— Освен когато не е.
— Какво означава това?
— Никой не знае точно. Чародейците си имат едни съзвездия, смъртните — други. Не са едни и същи. Поне не изглеждат еднакви в очите на смъртните. Каквито, за нещастие, са твоите и моите. — Усмихна се и премести нещо на селенометъра си. — Винаги са ми казвали, че съзвездията на смъртните не могат да бъдат видени от чародейците.
— Как е възможно това?
— Как е възможно всичко, което става около нас?
— Нашето небе реално ли е? Или само изглежда такова?
Чувствах се като дивата пчела, когато открива, че това, което е мислела за небе, е просто изрисуван в синьо таван.
— А има ли разлика? — посочи Лив към тъмното небе. — Виждаш ли това? Голямата мечка. Познаваш я, нали? — Кимнах. — Ако погледнеш точно под нея, встрани от онези две, там на дръжката, виждаш ли онази ярка звезда…
— Това е Северната звезда.
Всеки бивш бойскаут от Гатлин може да ви каже това.
— Точно така. Полярната звезда. Сега виж къде свършва дъното на черпака, най-долната точка. Забелязваш ли нещо?
Поклатих глава. Тя се наведе пак към телескопа, завъртя бързо окуляра, после още веднъж.
— Виж сега.
Отстъпи назад, за да ми направи място.
Виждах Голямата мечка точно както можех да я видя на обикновеното небе, само че сияеше по-ярко.
— Същото е. Почти.
— Погледни към долната част на черпака. На същото място. Какво виждаш?
Погледнах.
— Нищо.
Лив звучеше раздразнено.
— Погледни пак.
— Защо? Там няма нищо.
— Какво искаш да кажеш? — Лив се наведе и погледна през окуляра. — Това не е възможно. Трябва да има звезда със седем лъча, която смъртните наричат Звездата на феите17.
Звезда със седем лъча. Лена имаше такава на гердана си.
— Това е чародейското съответствие на Северната звезда. Тя бележи юг, а не север, което има мистично значение в света на чародейците. Южна звезда. Чакай малко. Ще ти покажа. — Наведе се над телескопа отново. — Но не спирай, искаше да ми кажеш нещо. Сигурна съм, че не си дошъл тук за лекция по астрономия. Какво става?
Нямаше смисъл да отлагам повече.
— Лена избяга заедно с Джон и Ридли. Някъде в Тунелите са.
Сега вече привлякох вниманието й.
— Какво? Откъде знаеш?
— Трудно е за обяснение. Видях ги в едно странно видение, което не беше точно видение.
— Както когато докосна дневника в кабинета на Макон?
Поклатих глава.
— Не докоснах нищо. В един миг гледах отражението си в огледалото, а секунда по-късно всичко се въртеше и препускаше около мен, сякаш тичах с бясна скорост. Когато спрях, те стояха на улицата, на няколко метра от мен, но не можеха да ме видят или да ме чуят.
Закрачих нервно по верандата.
— Какво правеха? — попита Лив.
— Говореха за някакво място, Голямата бариера. Където всичко е идеално и ще могат да живеят щастливо за вечни времена, поне според Джон. — Опитах се да не звуча огорчено.
— Наистина ли казаха, че отиват към Голямата бариера? Сигурен ли си?
— Да, защо?
Усетих как Сиянието внезапно се затопли в джоба ми.
— Голямата бариера е един от най-древните чародейски митове. Място с могъща древна магия, много преди да се появи Светлината или Мракът — нещо като състояние на нирвана. Никой разумен човек не вярва, че то съществува наистина.
— Е, Джон Брийд вярва.
Лив се загледа отново в небето.
— Или поне така казва. Това е пълна глупост, но глупост с огромна сила. Както вярването, че Земята е плоска. Или че Слънцето се върти около Земята.
Говореше точно като Галилей. Разбира се.
Бях дошъл тук, за да открия причина да се върна обратно в леглото си, обратно към света на гимназия „Джаксън“ и към своя живот. Обяснение защо мога да виждам Лена в огледалото на банята си, което да не означава, че съм луд. Отговор, който да не води пак към Лена. Но намерих точно обратното.
Лив продължаваше да говори, без да подозира за камъка, който се беше образувал в стомаха ми, нито за другия в джоба ми.
— Легендите казват, че ако последваш Южната звезда, в крайна сметка ще откриеш Голямата бариера.
— А ако звездата не е там?
След като тази мисъл изплува в съзнанието ми, веднага я последва друга и после още една и още една…
17
Звезда със седем лъча, Елвен — келтски символ. Смятана е за портал и връзка със света на феите, символизира вярата във феи и магии. — Б.пр.