— Съжалявам. Откъде казахте, че сте?
— БОЦ — срита ме Лив и аз тръгнах, почти пълзейки, по коридора.
— Разбира се. И какво е това?
Лив въздъхна търпеливо.
— Британски образователен център. Както казах, ние търсим високоефективни училища в Съединените щати, за да използваме методите им на обучение като модел в нашата образователна реформа.
— Високоефективни?
Мис Хестър звучеше объркано. Завих зад ъгъла, все още на колене и длани.
— Не мога да повярвам, че не са ви информирали за моето посещение. Може ли да говоря с вашия главен учител, ако обичате?
— Главен учител?
Докато мис Хестър се опитваше да осмисли какво е „главен учител“, аз вече бях изминал половината път по стъпалата към горния етаж. Оказа се, че Лив не само беше руса и умна, но притежаваше и множество други неподозирани таланти.
— Добре, стига шегички с „Мрежата на Шарлот“19. Вземете своя екземпляр с една ръка, направете разрез с ножиците си по корема от горе на долу — чувах мисис Уилсън през вратата. Досетих се какво правят в часа по биология днес по миризмата, която се носеше от стаята. Да не споменавам суматохата, която явно цареше вътре.
— Май ще припадна…
— Божичко, не!
— Ууу, отврат!
Погледнах през прозореца на вратата. Розови ембриони на прасенца бяха подредени в редица върху лабораторните маси. Бяха малки, забодени върху черни восъчни дъски в метални подноси. С изключение на прасето на Линк. Неговото беше огромно. Той вдигна ръка.
— Ъъъ… Мисис Уилсън? Не мога да разрежа гръдната кост с ножиците. Танк е прекалено голям.
— Танк?
— Танк, прасето ми.
— Можеш да използваш онези градински ножици там, в задната част на стаята.
Почуках по прозореца. Линк мина точно покрай мен, но не ме чу. Еден седеше на дългата черна лабораторна маса до тази на Линк, стискаше носа си с една ръка, а с другата бърникаше в прасето си с пинсети. Изненадах се, че я виждам тук заедно с другите повтарачи — не че беше интелектуален гений, но предполагах, че майка й и мафията от ДАР са намерили начин да я отърват.
Еден извади дълго жълто въже от прасето си.
— Какво е това жълто нещо? — попита с вид, сякаш щеше да изпсува.
Мисис Уилсън се усмихна. Това беше любимият й момент от годината.
— Мис Уестърли, колко пъти ходихте до закусвалнята тази седмица? Взехте ли си шейк с картофките и сандвича? Лучени кръгчета? Парче пай?
— Какво?
— Това е мас. Която се трупа по вас, когато ядете въпросните деликатеси. А сега да потърсим пикочния мехур.
Потропах отново, когато Линк минаваше покрай мен с чифт огромни ножици. Този път ме видя и отвори вратата.
— Мисис Уилсън, трябва да отида до тоалетната.
Тръгнахме по коридора, Линк все още с ножиците в ръка. Завихме зад ъгъла, Лив продължаваше да разговаря с мис Хестър. Щом ни видя, тя й се усмихна и прибра тетрадката си.
— Благодаря ви. Ще ви държа в течение.
Изчезна през входната врата зад нас. Навън веднага разпусна кока си. Трябва да си идиот, за да не разпознаеш, че Лив е обикновена тийнейджърка, и не само заради прокъсаните й дънки.
Мис Хестър я проследи с поглед, поклащайки критично глава.
— Червенодрешковци20.
Положението с Линк беше такова — никога не питаше за подробности. Просто се хвърляше с главата напред. Хвърли се така, когато преди години се опитахме да разрежем истинска гума от кола, за да си направим люлка и да скачаме в езерото. Хвърли се, без да му мигне окото, когато го накарах да ми помогне да изкопаем капан за алигатори в задния двор. Хвърляше се всеки път, когато отмъквах Бричката, за да преследвам момиче, което цялото училище мислеше за смахнато. Това беше чудесно качество за най-добър приятел и понякога се чудех дали щях да правя същото за него, ако ситуацията беше обърната. Защото аз винаги задавах въпроси, а той винаги просто действаше.
След пет минути карахме по улица „Джаксън“. Минахме по „Дав“ и завихме към закусвалнята. Погледнах часовника си. Ама вече беше разбрала, че ме няма. Мариан щеше да чака Лив в библиотеката, след като се бяха разминали за закуска. А по някое време мисис Уилсън щеше да изпрати някого да измъкне Линк от тоалетната. Нямахме време.
19
„Мрежата на Шарлот“ (Charlotte’s Web) — американски семеен филм от 2006 г. за малко прасенце и паяк, който му помага. — Б.пр.
20
Червенодрешковци (Readcoats) — пренебрежително име на британците; идва от червените униформи на британските войници по време на Войната за независимост на Съединените щати. — Б.пр.