Настанихме се с мазната си храна в мазните подноси на мазната червена маса. Все още нямахме истински план.
— Не мога да повярвам, че е избягала с вампирчето.
— Колко пъти да ти казвам? Той е инкубус — поправи го Лив.
— Все тая. Ако е кървав инкубус, ще ти изпие кръвчицата, нали? Така че няма разлика.
Линк напъха една бисквитка в устата си и започна да топи друга в мазнината от чинията си.
— Кървавият инкубус е демон. Вампирът е нещо от филмите.
Не исках да го правя, но трябваше да му кажа и останалата част.
— Ридли също е с тях.
Той въздъхна и смачка салфетката. Изражението му не се промени, но знаех, че стомахът му се е стегнал на възел също като моя.
— Е, това си е новина. — Хвърли салфетката в кошчето за боклук. Хартиената топка се удари в ръба и падна на пода. — Сигурен ли си, че са в Тунелите?
— Така изглежда. — По пътя насам бях разказал на Линк за видението, но спестих частта как точно го бях видял в банята си. — Тръгнали са към място, наречено Голямата бариера.
— Място, което не съществува — поклати глава Лив, докато проверяваше въртящите се циферблати на китката си.
Линк бутна чинията си настрани, макар все още да беше пълна с храна.
— Да видим дали съм те разбрал правилно. Ще слезем в Тунелите и ще открием тази предварително появила се луна с помощта на шантавия часовник на Лив?
— Селенометър — не вдигна глава тя и продължи да преписва числата от устройството в червената си тетрадка.
— Все тая. А защо да не кажем на семейството на Лена какво става? Може би ще ни направят невидими или ще ни дадат някакви странни чародейски оръжия.
Оръжие. Като онова, което носех в себе си в момента.
Чувствах извивката на Сиянието в джоба си. Нямах представа как работи, но може би Лив щеше да има. Тя знаеше как да разчита чародейското небе.
— Няма да ни направи невидими, но имам това.
Извадих сферата и я задържах над искрящата пластмасова маса.
— Това е топка, пич. Ти сериозно ли? — не беше впечатлен Линк.
Лив беше застинала на място. Протегна се внимателно напред, ръката й се поколеба.
— Това ли е, което си мисля?
— Това е Сиянието. Мариан ми го даде в Деня на всички души. Принадлежало е на майка ми.
Лив се опита да скрие раздразнението си, но не й се получи много добре.
— Професор Ашкрофт е имала у себе си Сияние през цялото това време и не ми го е показала?
— Ето го. Успокой се.
Пуснах сферата в ръката й. Тя я хвана предпазливо, сякаш беше крехко яйце, което можеше да се счупи съвсем лесно.
— Внимателно! Знаеш ли колко редки са тези неща? — не можеше да откъсне очи от лъскавата топка Лив.
Линк изпи до дъно кока-колата си, оставяйки само леда в чашата:
— Някой ще ме осветли ли по въпроса? Какво е това?
Лив беше като хипнотизирана.
— Това е едно от най-мощните оръжия в чародейския свят. Метафизичен затвор за инкубуси, ако знаеш как да го използваш. — Погледнах я с надежда. — А за нещастие аз си нямам ни най-малка идея.
Линк погледна Сиянието.
— Като криптонит за инкубуси21?
Лив кимна.
— Нещо такова.
Нямаше съмнение, че Сиянието е мощно оръжие, но явно нямаше да ни помогне с проблема, пред който бяхме изправени. Нямах никакви идеи какво да правим.
— Ако това нещо не може да ни помогне, как ще влезем в Тунелите?
— Ако ще влизаме отново в Тунелите, трябва да минем през някоя от Външните врати. Не можем през библиотеката.
— Значи има и други начини? През тези Външни врати? — попита Линк.
Лив кимна.
— Да. Но само чародейци и малцина смъртни — като професор Ашкрофт — знаят къде са те. А тя няма да ни каже. Убедена съм, че в момента ми опакова багажа.
Бях очаквал Лив да има отговор на въпроса, но този път Линк беше човекът, който се сети пръв.
— Знаете ли какво означава това? — ухили се той и прегърна небрежно Лив през раменете. — Най-накрая ще си пробвате късмета, пиленца. Дойде време за Тунела на любовта.
На панаира бяха останали само боклуци и тук-там ръждясали парчета ламарина. Ритнах някаква буца пръст и изтръгнати от земята плевели.
21
Криптонит — измислено вещество от историята за Супермен. Създаден е от останките на родната планета на Супермен, Криптон, и има вреден ефект върху него. Използва се като средство за разкриване на слабите му места. — Б.пр.