— Трябва да знаеш нещо — снижи гласа си Лила, сякаш това, което щеше да каже, можеше само да бъде прошепнато. — Ейбрахам е жив.
И двамата нямаха време да реагират. Разнесе се свистящ звук и в мрака се материализира някаква фигура.
— Браво. Тя наистина е по-умна, отколкото очаквах. Лила, нали? — изръкопляска Ейбрахам силно. — Тактическа грешка от моя страна, но не е нещо, което сестра ти да не може да поправи. Не си ли съгласен, Макон?
Макон присви очи.
— Сарафина не е моя сестра.
Ейбрахам намести вратовръзката си. С бялата си брада и хубавия си официален костюм приличаше повече на полковник Сандърс27, отколкото на това, което беше — убиец.
— Не е нужно да си толкова зъл. Сарафина е дъщеря на баща ти все пак. Срамота е, че двамата не се разбирате. — Ейбрахам пристъпи небрежно към Макон. — Знаеш ли, винаги съм се надявал да се срещнете. Сигурен съм, че ако си поговорите малко, ще разберете своето място в Общия ред.
— Знам къде ми е мястото. Направих избора си и се обвързах със Светлината преди много години.
Ейбрахам се засмя високо.
— Като че ли това е възможно. Ти си създание на Мрака по природа, инкубус. Тази нелепа връзка със светлите чародейци, защитаващи смъртните — това е безумие. Ти принадлежиш на нас, на своето семейство. — Ейбрахам погледна към Лила. — А това? Смъртна жена, с която не можеш да бъдеш? Която е омъжена за друг?
Лила знаеше, че това не е вярно. Макон не беше направил своя избор само заради нея, тя беше част от основната причина. Изправи се срещу Ейбрахам, събирайки цялата си смелост.
— Ще открием начин да сложим край на всичко това. Чародейците и смъртните трябва да могат да бъдат заедно, не просто да съществуват в съседни светове.
Изражението на Ейбрахам се промени. Лицето му потъмня и той вече не приличаше на възрастен южняшки джентълмен. Изглеждаше зловещо и злокобно, когато се усмихна на Макон.
— Баща ти и Хънтинг, всички ние се надявахме, че ще се присъединиш към нас. Предупредих Хънтинг, че братята често се оказват голямо разочарование. Както и синовете.
Макон извърна рязко глава, лицето му беше като огледално отражение на лицето на Ейбрахам.
— Аз не съм ничий син.
— Както и да е, не мога да позволя на тази жена да се бърка в нашите планове. За твое нещастие. Ти обърна гръб на семейството си от любов към някаква порочна смъртна жена и тя ще умре, защото ти я въвлече в нашия свят. — Ейбрахам изчезна и след частица от секундата се материализира пред Лила. — Е, добре — отвори уста, оголвайки кучешките си зъби.
Лила прикри главата си с ръце и изпищя в очакване на ухапването, което така и не дойде. Макон се материализира между тях. Тя усети тежестта на тялото му, когато се удари в нея, изблъсквайки я назад.
— Лила, бягай!
За секунда беше като парализирана, докато те двамата се вкопчиха един в друг. Звукът беше мощен, сякаш земята се разцепваше на две. Гледаше как Макон хвърля Ейбрахам на пода, гърлените му викове раздираха въздуха. После побягна.
Небето се завъртя бавно около мен и постепенно се избистри.
Лив явно ми говореше нещо, защото виждах как устните й оформяха думи, но не ги чувах. Затворих очите си отново. Ейбрахам беше убил майка ми. Може и да беше умряла от ръката на Сарафина, но Ейбрахам й бе заповядал да го направи. Бях сигурен в това.
— Итън? Чуваш ли ме? — Лив звучеше истерично.
— Добре съм.
Надигнах се бавно. Тримата се взираха наведени над мен, а Лусил седеше на гърдите ми. Бях проснат на разпадащата се дървена пътечка.
— Дай ми го — опита се Лив да измъкне Сиянието от ръцете ми.
— То действа като някакъв метафизичен канал. Не можеш да го контролираш.
Не го пуснах. Не можех да си позволя да затворя този канал.
— Поне ми кажи какво се случи? Кой беше сега — Ейбрахам или Сарафина?
Сложи ръка на рамото ми, за да ме подкрепи.
— Всичко е наред. Не ми се говори за това.
Линк ме погледна.
27
Харлън Сандърс (1890–1980) — създателят на веригата KFC и нейно лице. Титлата „полковник“ е почетна и му е връчена от губернатора на Кентъки за огромните му заслуги в популяризирането на местната кухня. — Б.пр.