— Независимо дали това им харесвало или не — добави леля Грейс, поглеждайки я изпод вежди над бродерията си.
Беше доста иронично — без рода Рейвънуд Гатлин можеше и да го няма. Хората, които избягваха Макон Рейвънуд и семейството му, трябваше да им бъдат благодарни затова, че градът въобще съществува. Чудех се как ли се чувства мисис Линкълн. Обзалагах се, че знае, и това сигурно имаше нещо общо с факта, че всички мразят Макон Рейвънуд толкова много.
Погледнах към ръката си, покрита с тази необяснимо плодородна почва. Все още държах боклуците, които открих в задния двор.
— Лельо Пру, това да е на някоя от вас? — показах им пръстена.
— О, да, това е пръстенът, който вторият ми съпруг, Уолъс Причард, ми подари за първата ни и последна годишнина от сватбата. — Снижи гласа си до шепот. — Беше голяма скръндза. Къде, за бога, го намери?
— Заровен в градината. Намерих и една лъжица и напръстник.
— Мърси, виж какво е намерил Итън — сребърната ти лъжичка от колекцията, онази с емблемата на Тенеси45.
— Казах ти, че не съм я вземала! — провикна се леля Пру.
— Дай да видя. — Леля Мърси сложи очилата си, за да разгледа лъжицата. — Да не повярваш. Най-накрая имам всичките единайсет щата.
— Лельо Мърси, щатите са доста повече от единайсет.
— Колекционирам само щатите на Конфедерацията. — Леля Грейс и леля Пру кимнаха утвърдително.
— Като говорим за заровени неща… Можеш ли да повярваш, че Юнис Хъникът е пожелала да я погребат с готварската й книга? Не искала никой да разбере тайната на рецептата за плодовия й сладкиш. — Леля Мърси поклати глава неодобрително.
— Беше злобна старица, също като сестра си. — Леля Грейс се мъчеше да отвори металната кутия бонбони „Уитман“ със сребърната лъжичка.
— А и сладкишът й не беше чак толкова добър — каза леля Мърси.
Леля Грейс успя да отвори капака на кутията и се опита да прочете надписите на бонбоните вътре.
— Мърси, кои бяха с масления крем?
— Когато умра, искам да бъда погребана с кожената ми яка и Библията ми — обади се леля Пру.
— Няма да получиш червена точка за това от Бог, Прудънс Джейн.
— Не ми трябват червени точки, искам само да имам нещо за четене, докато чакам. Но ако там ще ни отчитат точки за живота ни, моите ще бъдат повече от твоите, Грейс Ан.
Погребана с готварската си книга… Ами ако „Книгата на луните“ е заровена някъде? Ако някой не беше искал да я открият и затова я бе скрил във вечността, така да се каже? Може би това беше човекът, който най-добре от всички осъзнаваше нейната сила. Женевиев.
Лена, мисля, че знам къде е книгата.
Около секунда нямаше отговор, но после мислите на Лена стигнаха до мен.
За какво говориш?
„Книгата на луните“. Мисля, че още е при Женевиев.
Женевиев е мъртва.
Знам.
Тогава?
Мисля, че разбираш за какво говоря.
Харлон Джеймс скочи на масата; все още беше доста жалка картинка. Кракът му беше гипсиран. Леля Мърси започна да го храни с шоколадови бонбони.
— Мърси, не храни това куче с бонбони! Ще го убиеш. Видях го в шоуто на Опра. Всъщност дали беше шоколад или малки лукчета?
— Итън, да ти запазя ли карамеловите? — попита ме леля Мърси. — Итън?
Но аз не ги слушах вече. Мислех как да разкопая един гроб.
7.XII
Осквернители на гробове
Лена го измисли. Днес леля Дел имаше рожден ден и в последната минута Лена реши да организира тържеството в „Рейвънуд“. Освен това покани и Ама, като знаеше много добре, че ще е нужна божествена намеса, за да я накара някой да престъпи прага на имението. Не знам какви бяха отношенията им с Макон, но реакцията на Ама към него беше само с една идея по-слаба, отколкото към медальона. Беше явно, че предпочита и двамата да са еднакво далече от нея.
Бу Радли се появи този следобед вкъщи, захапал в уста свитък, изписан с изящен калиграфски почерк. Ама не докосна „проклетото нещо“, независимо че беше любезна покана, и за малко да не пусне и мен. Добре, че не ме видя как се качвам в катафалката с градинската лопата на мама. Това щеше да й подскаже някои неща.
45
Популярни сервизи със сребърни лъжици, на които са инкрустирани емблемите на американските щати. Някои имат висока колекционерска стойност. — Б.пр.