Какво?
Това, което каза сутринта след Хелоуин, в твоята стая. Наистина ли го мислеше, Лена?
Кое точно?
Онова, което се появи на стената.
На коя стена?
На стената в спалнята ти. Не се прави, че не знаеш за какво говоря. Каза, че изпитваш чувства към мен, както аз имам към теб.
Тя започна да си играе с гердана си.
Не знам за какво говориш.
За това, че си… падаме един по друг.
Падаме?
Падаме… Знаеш, по-сериозно.
По-сериозно в какво?
Няма значение.
Кажи го, Итън.
Направих го.
Погледни ме.
Гледам те.
Гледах в чашата си с шоколадово мляко.
— Схвана ли? Савана Сноу? Снежната кралица? Сещаш се, заради името47.
Линк сипа ванилов сладолед върху пържените си картофки, без да му мигне окото.
Лена ме погледна, беше се изчервила. Протегна ми ръката си под масата. Хванах я и за малко да я дръпна почти веднага, защото шокът от докосването й беше ужасно силен. Трябваше да се досетя, че ще бъде така. Начинът, по който ме гледаше, макар да не чувах какво си мисли, го подсказваше.
Ако имаш нещо за казване, Итън, кажи го.
Да… Това.
Кажи го.
Нямаше нужда да го казваме. Бяхме съвсем сами сред пълния с хора стол и разговаряхме с Линк. И двамата вече нямахме идея за какво говореше той.
— Нали разбра? Смешно е, защото името й отговаря напълно. Ледената кралица и Снежната кралица — Савана е и двете едновременно.
Лена пусна ръката ми и подхвърли морков към Линк. Не спираше да се усмихва. Той си помисли, че тя се усмихва на него.
— Да, разбрах. Ледена кралица, Снежна кралица — Савана Сноу. Но пак ми се струва тъпо. Просто няма смисъл. Тук дори не вали сняг.
Линк ми се ухили над сладоледените си пържени картофки.
— Тя ревнува. По-добре внимавай. Лена иска да бъде избрана за Ледена кралица само за да танцува с мен, когато ме изберат за Леден крал.
Лена не успя да се въздържи и се разсмя на глас.
— Ти? Мислех, че се пазиш за треньор Крос.
— Така е, и тази година тя вече ще си падне по мен.
— Линк не спи по цели нощи и се опитва да измисли нещо умно и смешно, което да каже, когато тя мине покрай него.
— Тя смята, че съм забавен.
— Не, смята, че си смешен.
— Това е моята година. Усещам го. Ще стана Снежен крал и треньор Крос най-накрая ще ме забележи там горе, на сцената, заедно със Савана Сноу.
— Не разбирам точно как това ще ти помогне — каза Лена и започна да бели един червен портокал.
— О, тя ще бъде зашеметена от прекрасния ми външен вид, от чара ми и от музикалния ми талант. Особено ако ми напишеш песен. Тогава тя ще се предаде и ще танцува с мен, а след като завърша, ще дойде с мен в Ню Йорк като моята най-голяма фенка.
— Много специални планове имаш за след гимназията. — Кората на портокала беше обелена във вид на спирала.
— Чу ли това, пич? Гаджето ти мисли, че съм специален. — Линк говореше с пълна уста и няколко картофа паднаха обратно в чинията му.
Лена ме погледна. Гадже. И двамата чухме, че го каза.
Това ли съм аз?
Това ли искаш ли да бъдеш?
А ти искаш ли да ме попиташ нещо?
Не за първи път го обмислях. От известно време Лена се държеше като моя приятелка. Като се има предвид всичко, което бяхме преживели заедно, то си идваше от само себе си. Затова не разбирах защо още не съм го произнесъл на глас и защо ми беше така трудно да го кажа и сега.
Предполагам, че да.
Не ми звучиш много убеден.
Хванах другата й ръка под масата и я погледнах в невероятните зелени очи.
Сигурен съм, Лена.
Значи тогава, май съм твоето… гадже.
Линк продължаваше да говори.
— Ще се убедиш, че съм специален, когато треньор Крос увисне на врата ми по време на танца ни. — Стана и хвърли таблата си на купчината при другите.
— Добре, само не си мисли, че и моята приятелка ще танцува с теб — казах аз и също оставих таблата си.
Очите на Лена светнаха. Бях прав. Тя не само искаше да бъде попитана, тя искаше да отиде. В този момент ми беше все едно какво има в списъка й с неща за вършене от една нормална гимназистка. Просто исках да съм сигурен, че ще изпълни всяко от тях.