Линк свали сребристото си сако и го метна на раменете й.
— Каква каша само…
Ридли не можеше да се успокои. Или не искаше.
— Те носят само проблеми, Лена. С изключение на хубавеца и на новия ми приятел, любителя на чипса.
— Линк. Казах ти, че името ми е Линк.
— Млъкни, Ридли. Достатъчно й се събра. — Ефектът на Сирената вече не ми действаше.
Ридли ме погледна през рамо и ми се усмихна. Доста зловеща усмивка беше.
— Като се замисля, и на мен вече ми се събра достатъчно.
Проследих погледа й. Ледената кралица и придворните й вървяха към сцената. За пореден път Савана беше избрана за Снежна кралица. И също както миналата година, Емили й беше подгласничка, нейната Ледена принцеса.
Ридли смъкна съвсем малко черните си слънчеви очила. Очите й заблестяха, можеше почти да се види жегата, която излизаше от тях. В ръката й се появи близалка, а във въздуха усетих да се носи познатият лепкав и сладникав аромат.
Ридли, недей.
Не става дума за теб, Лена. Това е нещо по-голямо. Нещата в това затънтено градче ще се променят.
Чувах гласа на Ридли в мислите си така ясно, както и гласа на Лена. Разтърсих глава.
Престани, Ридли. Ще стане по-зле.
Отвори очите си, няма накъде да става по-зле. А може би има.
Потупа небрежно Лена по рамото.
Гледай и се учи.
Взираше се в „кралския двор“, смучейки черешовата си близалка. Надявах се, че в салона е прекалено тъмно, за да не могат останалите да видят зловещите й златисти котешки очи.
Не! Ще обвинят мен, Ридли. Недей.
Тези селянчета трябва да си научат урока. А аз съм най-добрият учител за тази цел.
Ридли закрачи към сцената, високите й токчета тракаха шумно по пода на салона.
— Ей, маце, къде хукна? — Линк се затича след нея.
Шарлот тъкмо се изкачваше по стълбите, облечена в тонове лилава тафта, която както обикновено беше с два размера по-малка от нейния, за да вземе искрящата сребриста корона и традиционното си място в „кралския двор“ — трета подгласничка след Еден. Това би трябвало да съответства на нещо като Ледената прислужница на кралицата, помислих си аз. В момента, в който беше на последното стъпало, евтиното лавандулово творение, с което беше облечена, се закачи за ръба на една стойка и когато тя пристъпи напред, задната част на роклята се разкъса по слабия шев. На Шарлот й бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае както е станало, а през това време цялото училище зяпаше розовите й гащи с размера на щата Тексас49.
Шарлот изпищя като заклана с онзи писък, който не можеше да се сбърка — „сега-всички-знаят-колко-съм-дебела-всъщност!“.
Ридли се засмя.
Упс!
Ридли, спри!
О, аз едва започвам.
Шарлот продължаваше да пищи, а Емили, Еден и Савана се опитваха да я прикрият с фустите на булчинските си рокли. Музиката от уредбата спря внезапно и вместо танцувалните благоприлични мелодии от колоните се понесе „Ролинг Стоун“. „Sympathy for the Devil“. О, да, определено това беше песента на Ридли. Беше избрала подходящото парче, за да се представи в обществото.
Учениците по дансинга в началото си помислиха, че това е някакъв микс на Дики Уикс — сигурно единственият трийсет и пет годишен диджей на училищни балове в цяла Америка. Но скоро разбраха, че не е шега. А после всичко започна да се случва едно през друго: кордите с украсата се късаха и падаха по главите на хората, крушките над сцената и мигащите лампички гърмяха една след друга като домино.
Ридли поведе Линк към дансинга и той я завъртя около пищящите ученици, танцувайки бурно под хвърчащите отвсякъде искри. Сигурен бях, че всички си мислеха, че има някакъв срив в електричеството, за което е виновен Ред Суит, единственият електротехник в Гатлин. Ридли се смееше с отметната назад глава и се полюшкваше около Линк в мизерното парче плат, което наричаше „рокля“.
Итън, трябва да направим нещо!
Какво?
Беше прекалено късно за каквото и да било. Лена се обърна и побягна, а аз я последвах. Преди да успеем да стигнем вратата обаче, противопожарната система се включи и пръскачките от тавана на салона заляха всичко с вода. Апаратурата започна да гърми и трещи, сякаш всеки момент щеше да избухне. Белите снежинки падаха на пода като накиснати с вода палачинки, а фалшивият сапунен сняг се превърна в пихтиеста каша.