Докато Линк ме остави вкъщи след тренировката по баскетбол и аз реших да направя нещо абсолютно смахнато.
Ама стоеше на верандата — сигурен знак за проблеми.
— Видя ли я?
Трябваше да го предвидя.
— Днес не беше на училище. — Технически погледнато, не лъжех.
— Може би така е по-добре. Проблемите следват това момиче по петите като кучето на Макон Рейвънуд. Не искам да последват и теб.
— Ще си взема душ. Вечерята скоро ли ще бъде готова? С Линк имаме да правим проект за училище — провикнах се от стълбите, като се опитвах да звуча небрежно.
— Проект? Какъв проект?
— По история.
— Къде ще ходите и кога смяташ да се прибереш?
Оставих вратата на банята да се затръшне по-силно от обикновено, за да спечеля малко време, преди да отговоря. Имах план, но се нуждаех от убедително оправдание.
Десет минути по-късно седях на масата с готовата си версия. Не беше съвсем идеална, но беше най-доброто, което успях да измисля. Сега само трябваше да я изложа, без да се оплета. Не бях добър лъжец, а Ама не беше вчерашна.
— Линк ще ме вземе след вечеря. Ще бъдем в библиотеката, докато затвори. Мисля, че работи до девет или десет часа. — Докато говорех, обилно поливах печеното свинско месо в чинията си с „Каролина Голд“. „Каролина Голд“ е гъстият, лепкав сос за барбекю с горчица, който е може би единственото нещо, с което окръг Гатлин се гордее, без да е свързано с Гражданската война.
— В библиотеката?
Винаги се изнервях, когато лъжех Ама, затова се опитвах да не го правя често. Тази вечер наистина се притеснявах, стомахът направо ме гореше отвътре. Последното нещо, което исках, бе да изям три порции печено свинско (дори това да е специалното свинско на Ама, което тя кисне цял ден в марината и накъсва на малки парченца, преди да го сложи на барбекюто), но нямах друг избор. Тя ме познава много добре. Ако се откажех на втората порция, щеше да разбере, че съм нервен и щях да събудя подозренията й. Ако изядях само една, щеше да ме прати в стаята да си меря температурата и да пия джинджифилов ейл. Кимнах с глава и се заех с втората чиния.
— Не си стъпвал в библиотеката, откакто…
— Знам. — Откакто мама умря.
Библиотеката беше като втори дом за мама и въобще за цялото ми семейство. Прекарвахме там всяка неделя следобед, откакто бях малко момче. Обикалях, вадех всяка книга с рисунки на пиратски кораб, рицар, войник или астронавт. Мама често казваше: „Това е моята църква, Итън. Така празнуваме светия Шабат в нашето семейство“.
Директорката на Окръжната библиотека на Гатлин, Мариан Ашкрофт, беше най-старата приятелка на майка ми, втората най-умна историчка в Гатлин (след мама) и до самия край неин партньор в проучванията. Двете се бяха дипломирали заедно в университета „Дюк“20, а когато Мариан получила докторската си степен по афро-американска история, последвала мама в Гатлин, за да завършат първата си книга заедно. Преди инцидента бяха по средата на петата си обща книга.
Не бях стъпвал в библиотеката оттогава и все още не бях сигурен дали съм готов. Но освен това знаех, че няма начин Ама да ме спре да отида там. Нямаше дори да се обади да провери дали наистина съм отишъл. Мариан Ашкрофт беше част от семейството ни. А за Ама, която обичаше мама толкова много, колкото я обичаше и Мариан, семейството бе винаги на първо място.
— Добре, но се дръж внимателно и не говори високо. Знаеш какво казваше майка ти. Всяка книга е дете на Бога, а мястото, където се съхраняват Божиите книги, е също и Негов дом. — Както съм казвал, мама нямаше да има добра кариера в ДАР.
Линк свирна отвън с клаксона. Щеше да ме закара, отивайки на репетицията на групата си. Излязох от кухнята, изпълнен с толкова силно чувство на вина, че едвам се удържах да не се метна в прегръдките на Ама и да си призная всичко, все едно бях отново на шест години и бях изял всички желирани бонбони от кутията в килера. Може би Ама бе права. Може би бях пробил дупка в небето и вселената всеки момент щеше да се стовари върху мен.
Стоях пред вратата на „Рейвънуд“ и стисках здраво лъскавата синя папка, която беше моето извинение да се изтърся непоканен в къщата на Лена. Бях се отбил да й дам задачата за домашното по английски език, което беше пропуснала днес — поне това беше предлогът, който измислих след дълъг умствен напън. Когато стоях на нашата веранда и го формулирах в главата си, ми звучеше убедително. Но сега, на верандата на „Рейвънуд“, не бях толкова сигурен.
20
Университет „Дюк“ — намира се в Дъръм, Северна Каролина; един от най-престижните университети в Щатите, обикновено в топ 5 на американските висши учебни заведения. — Б.пр.