Защо преди не изглеждаше по този начин?
За какво говориш?
Мисля, че знаеш.
Макон вървеше пред нас. Завихме зад ъгъла и се озовахме в това, което миналата седмица беше уютна дневна. Сега представляваше величествена бална зала с продълговата маса, чиито крака бяха във формата на животински лапи. На масата бяха сервирани прибори за трима. Сякаш ме бяха очаквали.
Пианото в ъгъла продължаваше да свири само. Предположих, че беше от онези, механичните. В сцената имаше нещо свръхестествено, като че ли се очакваше стаята да се изпълни със звън на чаши и смях на множество хора. „Рейвънуд“ даваше партито на годината, но аз бях единственият му гост.
Макон не спираше да говори. Всичко, което казваше, отекваше в гигантските стени, изрисувани с фрески, и в гравираните сводести тавани.
— Може би съм сноб. Ненавиждам града. Ненавиждам градските хора. Те имат малки умове и огромни задни дворове. Това е друг начин да покажат — без дори сами да знаят — че компенсират липсващото им в интериора с външна показност. Постоянно изхвърлят храна. Дебели са, но никога не са заситени. — Усмихна се, но в усмивката му нямаше нищо приятелско.
— Защо просто не се преместите? — Изпитах леко раздразнение, което ме върна в реалността. Без значение каква беше тази реалност. Едно беше аз да се подигравам с Гатлин и съвсем друго, когато тази подигравка идваше от Макон Рейвънуд. При него звучеше съвсем различно.
— Не ставай глупав. „Рейвънуд“ е моят дом, не Гатлин. — Изплю името, сякаш беше отровно. — Когато настъпи време да си отида от този свят, ще намеря някого, който да се грижи за имението, защото нямам деца. Най-голямата и най-важна мисия в живота ми винаги е била да съхраня „Рейвънуд“. Харесва ми да мисля за себе си като за куратор на един жив музей.
— Не драматизирай, чичо, моля те.
— Не бъди толкова дипломатична, Лена. Никога няма да разбера защо имаш желание да общуваш с тези непросветени хора.
Човекът има право.
Да не казваш, че не искаш да идвам в училище?
Не, просто…
Макон погледна към мен.
— Присъстващите са изключение, разбира се.
Колкото повече говореше, толкова повече се разпалваше любопитството ми. Кой да знае, че Макон Рейвънуд ще се окаже третият най-умен човек в града след мама и Мариан Ашкрофт? Или четвърти, в зависимост от това дали баща ми ще реши да се покаже отново на бял свят.
Опитах се да видя заглавието на книгата, която Макон държеше все още в ръка.
— Това Шекспир ли е?
— Бети Крокър, очарователна жена22. Исках да си спомня каква е представата на южняшкото население за традиционна храна. Тази вечер съм в настроение да изпробвам нещо от местната кухня. Спрях се на свинско барбекю. — Още свинско. Щях да повърна само при мисълта за него.
Макон дръпна стола зад Лена със замах.
— Като стана дума за гостоприемство, Лена, братовчедите ти ще идват за Деня на срещата. Напомни ми да кажа на Къщата и на Кухнята, че ще бъдем с петима души повече.
Лена изглеждаше раздразнена.
— Ще кажа на икономката и на готвачката, ако това имаш предвид, чичо.
— Какво е Денят на срещата?
— Семейството ми е малко странно. Срещата е просто стар фамилен празник, като по-ранен Ден на благодарността. Забрави.
Не бях чувал някой да е посещавал „Рейвънуд“, било то роднини или който и да е друг. Не бях виждал нито една кола да поема в посока към имението на разклонението на пътя.
Макон изглеждаше развеселен.
— Щом така искаш. Като говорим за Кухнята, вече съм гладен като вълк. Ще отида да видя какво ни е приготвила. — Докато говореше, чувах тракането на тенджери и тигани някъде в отдалечена от балната зала стая.
— Не се престаравай, чичо. Моля те.
Гледах как Макон Рейвънуд излиза от салона и в един миг просто го нямаше. Все още чувах тракането на официалните му обувки по полирания под. Тази къща беше абсурдна. В сравнение с нея Белият дом приличаше на колиба, забутана вдън гори.
— Лена, какво става тук?
— За какво говориш?
22
Бети Крокър — измислен женски персонаж, рекламно лице на компанията Washburn Crosby. През 40-те години на XX век Бети е втората най-популярна жена в САЩ след Елеонор Рузвелт. Бети „продава“ кулинарните продукти на компанията, „има“ книги с рецепти и т.н. — Б.пр.